В северозападна Якутия в Сибир, в долината на река Горни Вилюй, се намира долина, чието древно име било „Долината на смъртта“.

Местността представлява огромен участък от блата, редуващи се с почти непроходима тайга и обхващащи повече от 100 хил. кв. км. Тя е трудно достижима и носи белезите на огромен катаклизъм, случил се преди около 800 години. Той е унищожил горите и разпръснал каменни фрагменти в обсег на стотици квадратни километри. В тази област се намират и мистериозни метални предмети, напомнящи на куполи, които продължаващи дълбоко под земята.   

През 1936 г., с помощта на възрастни местни мъже, геолог открива гладки метални полусфери, червеникави на цвят, стърчащи от земята с остър ръб. Стените им са дебели около 2 см и забити в земята. Впоследствие са правени още опити за проучвания на тази местност, но всички са неуспешни.

Според легендите, в миналото, районът е бил обитаван от малък брой номади. Един ден земята им внезапно била загърната в непрогледен мрак и околностите били разтърсени от оглушителен вой. Настанал ураган, предизвикан от невидима сила, светкавица разпорила небето и земята се разкъсала от силни удари. 

Когато видимо всичко се успокоило и тъмнината се била разпръснала, гледката, която се разкрила, била удивителна. Насред обгорената земя имало някаква висока вертикална структура, огряна от слънцето, която се виждала в продължение на няколко дни.

Известно време структурата издавала неприятни, оглушителни шумове и постепенно намалявала във височина, докато изчезнала под земята. На мястото на високата структура имало огромна вертикална „уста“. В странните разкази на легендите, нещото се състои от 3 нива. В неговите дълбини се намирала подземна страна със собствено слънце, което отслабвало.

Тъй като от отвора се разнасяла задушаваща смрад, никой не можел да припари до него. От разстояние, хората понякога го виждали, но изкушените да погледнат от по-отблизо, никога не се връщали.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!