Забележителният пещерен манастирски комплекс Вардзия е един от културните символи в Грузия!

Вардзия се намира в административната област Самцхе-Джавахети, район Аспиндза, на 30 км от арменската граница и 10 км от турската. Разположена е на 18 км от град Ахалкалаки, на 60 км от главния град на областта Месхетия – Ахалцихе. Манастирският комплекс се намира в местността Джавахетия, откъдето започва разпространението на християнството в Грузия. Той е изсечен в планината Ерушети (Меча планина), на левия бряг на река Мтквари (Кура).

Вардзия е замислена като манастир-крепост, който да охранява югозападната граница на Грузия от персийско, иранско и турско нападение. Пещерният комплекс е построен по време на Златния век на страната, в периода 1156 – 1205 г. Цар Георги III се погрижил за укреплението, а дъщеря му царица Тамара създава пещерния манастир, който се превръща в свещен град. В него живеели 2 000 монаси. Вардзия станала духовен бастион на Грузия и източна граница на християнството.

Монасите прекарвали дните си в скалните жилища, издълбани на цели 13 нива, разположени едно над друго и свързани помежду си с дупки, тесни тунели и стръмни стълбища. Били изсечени улици, крепост, манастир, тронна зала, бани, библиотеки, аптека, жилища, складове, трапезарии, съкровищница и други. Това са над 600 помещения, съединени с ходове, които се простират на 800 м. дължина, от запад на изток. В случай на нападение в комплекса могат да намерят убежище до 20 000 души. От него излизат и три тайни входа. Изграден е и водопровод, който в наши дни е полуразрушен. До момента в пещерния манастир са открити над 400 стаи, 13 църкви и 25 винарски изби, като проучването на целия комплекс продължава.

Легенда за името Вардзия

Царица Тамара била още малко момиченце и много обичала да си играе в недостроения пещерен град. Веднъж с нея бил чичо си, но той я загубил от поглед и започнал да я търси. Тогава Тамара изкрещяла „Ак вар, дзия!“ – „Тук съм, чичо“. Ехото подхванало последните ѝ думи и ги разнесло из пещерния манастир. След като цар Георги III разбира за тази случка, заповядва манастирът да бъде наречен Вардзия.

Църквата "Успение Богородично"

В сърцето на пещерния комплекс се намира църквата "Успение Богородично", която е построена в голяма пещера. Фасадата ѝ е в лошо състояние, но вътрешността ѝ е изключително красива. Запазени са фрески, рисувани по време на нейното изграждане (1184-86 г.). Те изобразяват много сцени от Новия завет, а на северната стена са изрисувани ктиторите на храма -  цар Георги III и дъщеря му Тамар. Около изображението на Тамара има текст, написан с най-старата грузинска азбука асомтаврули. Той гласи „Цар на царете на целия Изток, дъщеря на Георги, Тамара, която да дългоденства“. За нея е употребена титлата „цар“, тъй като при грузинците „царица“ означава само и единствено съпруга на царя. Около портрета на цар Георги III има друг текст, гласящ „Цар на царете на целия Изток, Георги, син на царя на царете Димитри“.

Легенда за царица Тамара

Тамара била първата и единствена жена, носила титлата „Цар“. Историята позната още пет велики кралици, но тя  е единствената, назована "цар" от съвременниците си. За нея най-великият грузински поет – Шота Руставели (XII в.), казва: „По рождение лъвът си остава лъв, какъвто и да е неговият пол.“

Тамара е единственото дете на Цар Георги III и аланската принцеса, и негова царица, Бурдухан. Малко след раждането на Тамара царицата се разболява и умира. Така момичето остава единствен наследник за трона, но жена да бъде цар – такова нещо никога не се е случвало по тези земи. Вътреки това царят коронясва дъщеря си още на 12-годишна възраст. Дворът и синодът са изумени, а баща и дъщеря управляват заедно в продължение на повече от 6 години. През това време Тамара учи. Когато баща ѝ също си тръгва от този свят, тя поема управлението на страната едва на 18 години. Наричат я „мепе“ т.е. цар.

За да могат да озаптят младата царица, патриархът, архиереите и министрите решават, че тя трябва да се омъжи. Тамара била против, защото била влюбена в аланския принц Давид Сосалан. Заговорниците обаче го изпратили на опасно пътешествие до Палестина, за да върне светия кръст на християните. Те представили на царицата друг жених - руския принц Юрий, син на Андрей Боголюбивия, известен в Грузия като Георги Руси. Тамара поискала да се изчака със сватбата, но волята ѝ не била зачетена и тя бързо била омъжена за руския принц. Според легендата царицата не допускала съпруга си до брачното им ложе и не след дълго той се пропил, полудял и безчинствата му не се харесали дори на неговите първоначални привърженици. Георги Руси бил отпратен в Константинопол. През това време в Грузия пристигнал Давид – първата и истинска любов на Тамара. Двамата се оженили. Руският принц разбрал за това, събрал сподвижници и тръгнал да си отмъсти за отнетия му престол. Той обаче бил разбит от войската на Давид. След това Тамара и нейният възлюбен управлявали дълго и щастливо. Благодарение на тях Грузия се превърнала в най-силната и могъща държава в Кавказ и Мала Азия!

Вардзия днес

През 1551 г. грузинците са победени от персите в битка в самите пещери, а Вардзия е ограбена. Интересът към нея замира за векове наред. След падането на съветската власт Вардзия отново се превръща в работещ манастир, а някои пещери отново се обитават от монаси.

За да посетите Вардзия, трябва да спазите няколко правила. Жените трябва да носят дълги поли и покривало на главата, а мъжете да са с дълги панталони. Вратата отляво на църквата води до дълъг тунел, около 150 м, който се изкачва в скалите и се издига над църквата.

Работното време е от 10:00 до 18:00 часа.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!