Срещаме ви с един човек, който е приел своя град - Габрово за кауза, впрегнал е целия си творчески потенциал, за да създава, да гради и да дава пример как да бъдем полезни на обществото, в което живеем.
Това е Момчил Цонев - журналист, писател, арт мениджър. Създател и главен редактор на онлайн медията Габрово Daily. Първи носител на националната литературна награда "Хермес". Автор на 4 книги за Габрово – „Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” и „Снежно Габрово за деца”. Създател на първата онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki, на най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово / Happy Gabrovo“ и на първата компютърна игра за Габрово Gabroville. Създател на портала за Габрово gabrovo.net и на бизнес портала biz.gabrovo.net. През 2017 г. организира първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие „6Fest“ в Габрово.
На 1-ви април, съвсем не на шега, Момчил заслужи мястото си в класацията на Дарик "40 до 40", която отличава 40 българи до 40 години, които са допринесли за развитието на обществото и са вдъхновили със своите дейности за едно по-добро бъдеще.
Най-новата му инициатива се казва "Стародумци". Тя има желанието да възроди старите думи, използвани от нашите баби и дядовци. Ако имате нужда от вдъхновение, за да станете от дивана и да направите нещо полезно за себе си и за другите, вижте какво ни сподели Момчил.
Разкажете ни за най-новата си инициатива „Стародумци“. Как Ви хрумна идеята за нея?
“Стародумци” се роди на 24 март тази година, в навечерието на Благовещение, в един слънчев и топъл неделен следобед вкъщи, докато разлиствах речник в търсене на дума. Не открих думата, която търсех, но ми хрумна идеята, че си заслужава да върнем старите думи за нов живот. Езикът ни ще е много по-цветен и жив с думите, които нашите баби и дядовци са използвали. Започнах да се замислям за старите думи, които преди години слушах на село. Никой вече не говори така. Разрових се и открих в една стара тетрадка мой ръкопис от 90-те, записал съм си стари думи.
Като бях ученик в 6-7 клас събирах в тетрадка истории от моето село - за рода ни, стари думи, народни обичаи, песни. Със “Стародумци” съживявам едно минало, което отдавна го няма, но е важно за мен. Радвам се, че “Стародумци” вече предизвиква интереса на хора от различни краища - във Фейсбук страницата “Стародумци” и в отделната Фейсбук група “Задруга на стародумците” хора споделят стари думи и истории от своите семейства. Това съживяване на паметта е много ценното.
Какво желаете да постигнете с инициативата „Стародумци“?
“Стародумци” съвсем не е първата ми подобна инициатива. През 2008 г. с майка ми Даниела Цонева, която е историк, издадохме поредица от исторически книги - “Габрово - живият град”. Първата и най-популярна книга в нея е “Имало едно време в Габрово”. Написахме и издадохме книга с пътеписи за града от Възраждането, както и особено колоритните спомени “Габрово след Освобождението” от д-р Константин Вапцов. В края на 2018 г. започнах и една по-мащабна регионална инициатива “Балканджии - сърцето на България”, чиято цел е да популяризира историята, културата и туризма на селищата от Предбалкана в съседните области Велико Търново, Габрово и Ловеч.
Историята и историческата памет са ми били интересни още от малък - както голямата история, но така и градската, семейната, личната истории. През 2018 г. започнах и инициативата “Имало едно време в България” - наричам я експеримент за написването на най-голямата колективна история на България, съставена от множество споделени лични, семейни и родови истории. През май предстои и първото събитие на “Имало едно време в България” - първата у нас “Нощ на историите”. В моето съзнание всички тези инициативи са част от едно цяло - човек е по-осъзнат, когато може да познае себе си сега, но и своето място в историята - глобалната или локалната, националната или градската, кварталната или семейната.
Кои са българските думи, които бихте искали да чувате по-често?
Има една българска дума, която искам да чувам по-често. Тя не е стара, не е диалектна, но тя е най-важната дума - Добро. През 2013 г. започнах една идея, първоначално като Фейсбук страница - “Добрите българи”. Каузата цели да популяризира добрия пример на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град. Сега работя върху това “Добрите българи” да се превърне в общностна онлайн медия на доброто dobrite.bg. Нужни са ни множество истории на доброто от обикновени хора, а не истории за известни личности или личен успех без принос за обществото. Доброто е малко днес или може би малко се говори за него, а то е първото нещо, с което се обръщаме към света. Казваме “Добър ден”, а в миналото - “Добра среща” или “Дал Бог добро”. В езика ни е закодирано да пожелаем и да дадем на другия, на света добро.
През миналата година бяхте избран от младежката организация Junior Chamber International (jCI) сред 20-те най-изявени млади личности в България за 2018 г. в категория „Културно постижение“ заради културния Ви принос за Габрово. Каква е Вашата мотивация да помагате за развитието на града?
Изключително съм щастлив, че национално, а не местно, жури оцени моята дейност в Габрово, защото това е истинско признание, без никаква сянка на пристрастност и ангажираност. Оцениха това, което правя през последните 10 години в Габрово - 4 книги от поредицата “Габрово - живият град”, първата градска енциклопедия, базирана на модела на Wikipedia - Онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki (2013 г.), първата градска историческа компютърна игра - Gabroville (2015 г.), Международен фестивал за улични изкуства 6Fest (2017-2018), музикалният клип „Щастливо Габрово/Happy Gabrovo“ (2014 г.) по световноизвестната песен “Happy” на Фарел Уилямс.
Кадър от музикалния клип „Щастливо Габрово/Happy Gabrovo“
Включването ми сред 20-те най-изявени млади личности на България се случи през май 2018 г., а до края на миналата година аз успях да направя още две неща - да създам документалния филм “Оптимистична теория за Габрово”, в който разказвам за младежките организации в града, и отличието “Габровец на годината”. То е много важно за мен, защото чрез новинарската ми медия Габрово Daily връчих първите 10 отличия “Габровец на годината” на достойни габровци от различни обществени сфери, чиято дейност е получила значителен обществен отзвук.
Фотограф: Георги Сивилов.
На снимката: Светлинен карнавален парад на Театър на огъня и сенките Fireter, част от програмата на Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest май 2018
А мотивацията идва от мен самия, защото аз обичам да творя, да предизвиквам себе си творчески. Идва и от самото място Габрово. Има една максима „Когато по света се заговори за нещо, в Габрово то вече се прави“. Тази страст да бъдеш първи, да бъдеш новатор води и мен. А който чете история, може да се поучи и да се вдъхнови от най-добрите. Васил Априлов - търговецът от Габрово, който създава първото новобългарско светско училище и благодарение на когото в цялата страна се появяват училища, истинското Възраждане от 30-те години на ХІХ век. Индустриалците на Габрово след Освобождението - хората, които създават фабричното чудо на града като Иван К. Калпазанов, Иван Хаджиберов, Христо Райков, Пенчо Семов.
Кои са местата в Габрово, на които бихте завели човек, за да го запознаете с духа на града?
На първо място Априловската сграда - тази величествена сграда с европейска архитектура е построена през 70-те години на ХІХ век, още преди Освобождението. Тя е била нещо уникално за времето си, на нея са се възхищавали и руските офицери и лекари, които пристигат в града по времето на Руско-турската освободителна война. Тази сграда е символ, че Габрово е бил един по-различен, по-свободолюбив град дори и в рамките на Османската империя.
Но няма да пропуснем и да влезем в едно от крилата на историческата сграда, където се помещава Националния музей на образованието.
Още три други музеи заслужават вниманието на всеки посетител в Габрово, защото те нямат аналог у нас - първият музей на открито в България “Етър”, музеят “Дом на хумора и сатирата” и Интерактивния музей на индустрията, който разказва за индустриалното минало на Габрово чрез мултимедия.
Всеки, който дойде в Габрово, трябва да посети и Балкана. Защото именно суровата природа на планината е направила от Габрово и от габровци онези предприемчиви хора от миналото. В Балкана се намират две любими на всички места - географският център на България в местността Узана и Соколският манастир.
Но ще покажа и някое от старите индустриални бижута на Габрово, повечето от които за съжаление днес се рушат. Дори в агония, тези сгради са величествено красиви. Това е архитектура от една друга епоха, началото на ХХ век. Дори индустрията е строяла красота едно време. Габровци и гостите на града трябва да видят и сградите, които са ни оставени в наследство от великите индустриалци, за да осъзнаят какъв дълг имаме към онези хора, които Симеон Радев нарича “Строителите на съвременна България”.
Какво бихте казали на хората, които заявяват, че в малките градове в България няма бъдеще?
Много от малките градове наистина умират или изостават. Няма как да скрием тази действителност. Времената са различни, липсва енергията, която е движила дори и малките градове през Възраждането и след Освобождението. Светът днес е глобален и фокусът е в големите градове, мегаполисите. Хората са привлечени именно от тях, защото дават повече възможности. Но чрез глобализацията и интернет малките градове имат шанса да разкрият своите предимства, да разкажат за себе си. Затова и много от моите проекти, чрез които успях да разкажа за Габрово на света, са онлайн - енциклопедията Gabrovowiki, компютърната игра Gabroville, клипът “Щастливо Габрово”. Аз не мога и нямам правото да казвам на никого къде и как да живее. Единственото, което мога да направя, е чрез моето творчество да разказвам истории, които вдъхновяват.
Игра Gabroville
Какво може да направи всеки от нас, за да е полезен на мястото, на което живее?
Да живее пълноценно на това място. Априлов е напуснал Габрово като малък, развил е бизнеса си в Русия, но силата на духа му е, че е решил да вложи средствата си в родния си град Габрово. Където се връща само веднъж преди да умре твърде млад. Това е различно мислене, което донякъде сме изгубили - мислене за общността. Ако погледнем историята на габровските индустриалци от 1878 до 1944 г. - това е история на огромно дарителство и меценатство. Дарения за образованието, културата, църквата, за социални дейности. Всеки може да дава за обществото според възможностите си, но това трябва да се случи първо в съзнанието.
Девизът на Габрово е „Труд и постоянство“. Това ли е и Вашата формула за осъществяването на толкова много успешни инициативи?
Това е един от най-устойчивите мирогледи в Габрово от миналото. Още първият габровски индустриалец Иван К. Калпазанов имал следния девиз: „Труди се, постоянствай, не бой се“. Друг голям габровски индустриалец - Пенчо Семов - превръща този девиз в “Любов, труд и постоянство”. От веруюто на тези двама индустриалци се появява и девизът на Габрово “Труд и постоянство”, който е универсален - всеки, който желае да постигне нещо в живота, може да се води от този девиз.
Зад моите проекти наистина стои много труд и постоянство, защото в сферата на културата у нас се работи трудно. Има и много борба със злоба, завист, “хейтърство” - тъмната страна на българския характер, която умее да убие всичко добро. Мечтая добрите и предприемчиви хора у нас да станат също толкова обединени, активни и изразяващи позицията си като онези - злобните, завистниците, мразещите, хейтърите. Тогава с труда и постоянството на добрите българи ще постигнем чудеса!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
