Знаете ли какво е "театър на сетивата", а "театър на сетивния лабиринт"?

Срещаме ви с един човек, който вече 13 години твори в тази област. Запознайте се със Златина Толева - ръководител на 17 спектакъла, реализирани от „Театър на сетивата София” , както и ръководител на най-мащабния проект за театър на сетивата, правен някога в България – „КРЕАТОРИУМ – лабиринт в лабиринта”. Златина е мултидисциплинарен артист, антрополог и мениджър-проекти на сдружение „Отворена Творческа Общност Глобал Вижън Съркъл”.

Зад гърба си има богат организационен и продуцентски опит с над 400 събития в сферата на изкуството и културата. Тя е сред първата група от български артисти, която бива обучена през 2006 г. в методите на театъра на сетивния Лабиринт от неговия създател – уелският режисьор Юън Бриок. Оттогава насам участва в множество обучения, проекти и спектакли от вида „театър на сетивния лабиринт” в страната и в чужбина.

Разберете от нея как театърът на сетивата провокира въображението, интуицията и защо той е своеобразен урок по доверие. Научете за най-новия спектакъл „MARE INFINITUM" и как да достигнете до дълбините на своето съзнание с едно необикновено преживяване!

Какво е „театър на сетивата“?

Театър на сетивата е преживяване – изненадващо, лично и незабравимо. Наричаме го условно театър, тъй като при него липсва класическото отделяне на публика и актьори, които в обичайния театър са разделени чрез сцената. В театъра на сетивата посетителите стават главни герои в спектакъл, който им се случва лично и само на тях в този момент. Те си взаимодействат с артистите, преминават през различни пространства, имат необикновени, съкровени срещи по пътя си през лабиринта и стават сътворци на едно уникално преживяване. Особеното при този вид изкуство е, че въздейства и активира всички сетива на участниците – зрение, слух, обоняние, осезание, вкус.

Как ти се сблъска с него?

През 2006 г. за първи път попаднах на обучение в методите на „театъра на сетивния лабиринт“, водено от уелският режисьор Иуън Бриок, с който направихме първия за България сетивен спектакъл-лабиринт в „Баня старинна“ в Пловдив. Оттогава сърцето ми е влюбено в тази практика, която днес е основното ми занимание. През 2011 г. нарекохме трупата „Театър на сетивата София“ и продължихме да развиваме сетивния лабиринт в България – наистина вълнуващо приключение, за което съм благодарна, че ми се случва.

Разкажи ни за досегашните спектакли. Как се прие първият? Какви бяха реакциите на хората?

Спектаклите на „Театър на сетивата София“ винаги се случват в различни и необичайни пространства – стари фабрики, модерни бизнес сгради, водната кула в Лозенец, музеи, НДК, както и в природна среда като островът в яз. Голям Беглик. Всеки един от тях има своя тема и преживявания, които не се повтарят в следващите. За вече 12-годишното си съществуване сетивният театър има вярна публика – нещо като колекционери на лабиринти, които идват на всички спектакли и очакват с нетърпение следващия, който обикновено се появява след една година. Реакциите на хората са най-различни, тъй като това е дълбоко индивидуално преживяване, но най-често са безмълвни, благодарни, омиротворени, развълнувани и докоснати по много специален начин. 

Спектаклите ви се разиграват най-вече в съзнанието на участниците. Какво искате да отключите в него?

Най-вече самосъзнание – будно, живо, присъстващо във всеки момент, осъзнато за чудото на живота, едновременно наблюдаващо, участващо и чувстващо.

Може ли да се каже, че вашите спектакли са вид себепознаване?

Да, би могло да се каже така. Театърът на сетивата наистина има силата да разширява границите на сетивата ни, на интуицията ни и на моделите ни на поведение в непозната и необичайна среда. По този начин неусетно достигаме до нови нива на себепознание и разбиране на връзката ни както със самите себе си така и с другите около нас. Често посетителите остават изненадани от начините, по които са реагирали в определени ситуации или от чувствата и мислите, които са се появили по време на и след спектакъла.

За какви хора е предназначен „театър на сетивата“? Какво можем да научим благодарение на това необикновено преживяване?

Театърът на сетивния лабиринт е предназначен за абсолютно всички хора, които са готови да платят с времето и енергията си да се впуснат в непознати води. Това са търсачи, експериментатори. Но често идват и хора, които нямат никаква представа какво ще им се случи, защото са получили това преживяване като подарък. За тях обикновено се отваря един нов свят, защото ако нямаш опит с театър на сетивата, то тогава ти предстои напълно нов вид преживяване, несравнимо с нищо познато. Какво можем да научим от него, зависи изцяло от личния контекст на всеки в дадения момент, но като цяло театърът на сетивата е урок по доверие.  

Последният ви спектакъл се казва „MARE INFINITUM". Наричате го „театър на сетивния лабиринт“. Какъв е лабиринтът, в който ще се потопят участниците?

MARE INFINITUM е новият ни спектакъл от вида „театър на сетивния лабиринт“, което означава, че това е индивидуално преживяване, в което посетителите влизат един по един и самостоятелно изминават лабиринт от срещи и сетивни портали, за разлика от сетивните ни концерти или сетивните градски пътувания, които са по-скоро групови преживявания или такива за двойки.

Безкрайното море (MARE INFINITUM) е крачка напред в развитието на комбинацията между сетивния театър, високите технологии и виртуалната реалност. Това е посока, в която работим от известно време и която дава изключителни възможности за промяна на гледната точка и за пренасяне в други измерения. Като все пак няма нищо по-силно от собственото ти въображение, подхранено от сетивните възприятия и илюзии. Лабиринтът трябва да се преживее лично, не може да се разкаже с думи. Той е мистерия, тайнство…

Тишината и безвремието са теми, които са в основата на вашите спектакли. Това ли са състоянията, в които човек най-лесно може да достигне до себе си?

Тишината е основна тема на основания от нас „Института за изследване на Тишината“, с който „Театър на сетивата София“ често си партнира чрез създаване на спектакли и преживявания изцяло отвъд думите. Оказва се, че в съвременния свят присъствието в тишина и споделянето на тишина с друг човек са се превърнали в табу. Сякаш има някаква невидима социална принуда, която ни кара винаги да общуваме с думи, да вербализираме мислите си, да представяме и да доказваме своята личност. Ако обаче създадем условия, в които това не е нужно и дори е непозволено да говорим с думи, става много интересно какво изплува от по-фините недра на съзнанието ни. Все пак същностните въпроси изискват време и пространство както да бъдат зададени, така и да получат отговори. Творческото общуване отвъд думите много помага за този процес и за достигане до себе си!

Ако и вие искате да се предизвикате сетивата и въображението си, можете да се включите в MARE INFINITUM. Последните дати на провеждане за този месец са на 30 и 31 март. Позволете си да опитате нещо ново и непознато! Повече информация за MARE INFINITUM вижте ТУК.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!