Момчиловци е старо поселище. Кой е основоположника на това село не може да се подкрепи с исторически документи.

Селото и землището изобилстват от археологически находки, които ясно показват, че тук има поселение от праисторически времена. Едни от които са траки и римляни.

Намерените археологически находки показват, че в местността Гарваница се намира най-старото тракийско селище от края на бронзовата епоха 1000 г. пр. н.е., но ако това селище има краткотраен живот, то тези при параклисите ”Св. Богородица ” и ”Св. Атанас” съществуват през цялата желязна епоха.

При обработката на могилите в м. Имането са открити фрагменти от керамични съдове и кости от конски скелет. Явно е, че тук е извършено погребение, при което заедно с мъртвеца са заровени и убитите му коне. Този начин е типичен за погребение при тракийските племена.

Високопланинските поселища са разположени на такова място, че снегът там и в селото се стопява през пролетта. Техните останки са намерени в местностите Имането, Ленища, и Хаджицкото.

В местният музей пък са съхранени и други находки които говорят за съществуването на живот, в селото и поземлището – това е крак на идол – тракийско божество.

Намерена е и много керамика - праисторическа, византийска и нейният заместител филджана.

Но как се заселва селището на това място и от кога датира, не като махали и къщи, няма точни сведения и трудно може да се установи. Единствено безпорно може да се твърди, че първите заселници на селото са бежанци от Южна Тракия. Предполага се, че това са хора изтезавани, измъчвани и прогонени. Засегнати от първата вълна на масовото помохамеданчване (1520 г.) мнозина от тях намират закрила в родовото планинско селище на 78-ми юрушки оджак в планината ”Ахматица”. Според преданието това са трима братя българи от село Баятли, Гюмюрджинско. Те са и първите овчари. Големият брат основава Голямската махала, средният - Бакларската, а третият, който е куц - куцинската махала, но няма писмени потвърждения за това.

Съществува предание, че селото се заселва втори път след средата на 17 век (1670- 1700 г). Като негови основатели са жители на близкото село Райково. И първия райковски заселник се нарича Волко и от там и днешния род Вълкушинци.

Втората вълна заселници идват от местността Клечковци – между селата Хасовица и Писаница. В средата на 18 век – (1757 – 58 г.) устовски жители превръщат в ниви част от дерето на м. Могилата те основават и своя махала – Голямската.

Планината, със своите буйни и гъсти иглолистни гори, обширни пасища и студени извори, е дала основание, първите обитатели да назоват селото със славянското име РУЕНОВО ( руен – изобилен).

Турското име на селото Дерекьой също има юрушки произход. Думата е съставена от две части ”дере” – мн. позната дума и ”кьой ” – село. Точния превод е "село в дере".

Един поглед на селото от горния и долния му край ни убеждава, че то е разположено в дълбокото дере. Съгласно служебно писмо на министерството на вътрешните работи от 14 юли 1924 г. за преименуване на селата с български имена, Общинският съвет на заседание от 30 декември 1924 г. взема решение селото да се преименува в Гълъбово. Но селяните изразяват несъгласие. Затова шест месеца по–късно на 7 юли 1925 г. вместо Гълъбово да е Момчил.

Чепеларския писател Васил Дечев, предлага селото да приеме името на легендарният Момчил юнак. Спазвайки книжовния стил, в новото име Момчил, комисията прибавя към него наставката – овци.

Според доц. Елена Каневска – Николова, тази сложна наставка има единно лексикално значение за притежание (-ов) и за означаване на представители на дадена общност (-ци). Пак според нея Момчиловци като нарицателно съществително име означава ”следовници на Момчил”.

Византийският император Кантакузин, описвайки битката в местността ”Перитор ” в 1345 година, назовава момчиловата дружина с името ”момчиловци”, стените на града непозволявали на турците да я заградят, нито пък Момчиловци имали възможност да пробият обръча. В тази неравна битка загива последният родопски управник и войвода - Момчил юнак. След неговата героична смърт името му се разнася по всички български земи. Населението го обезсмъртява с много епически песни и легенди, за да се помни и увековечи неговата храброст, съдба и слава, народа назовава села, градове и местности с героичното му име. Едно от тях е и село Момчиловци, което вече десетки години с чест и гордост, носи името на легендарният владетел на Меропа (Смолянско) – свободния Момчил.

Още интересни истории за с.Момчиловци четете тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!