Музей на смилянския боб – бобени истории

  • Музей на смилянския боб – бобени истории
    Музей на смилянския боб – бобени истории

Смилянският фасул си е прочут открай време, но от 2005 г. си има и собствено местенце, което макар да не е музей в най-чистия смисъл на думата, е място, където да прекарате чудесно час-два в компанията на истории за боб, терлици и родопски билки.

Стигнете ли в родопското село Смилян, огледайте се за читалището, където се помещава музейната сбирка, посветена на смилянския фасул, на местните традиции и природа – с официално име Етнографска сбирка на "Смилянския фасул и родопски терлици"

Бобени истории

Музей на смилянския боб – бобени историиСнимка: Мария Ангелова/ Peika.bg

Макар тук да не е расъл някой Джак с шепа вълшебни бобени зърна, селото си има своите приказки. Прочутият маслен боб (няколко са неговите разновидности, които са специални и типични само за този район) е първото, за което се сещат повечето хора-не-от-Смилян. Когато преди няколко години обаче направили допитване сред жителите на селото кой според тях е символът на Смилян, най-много гласове събрала часовниковата кула (надникнете от прозореца на бобения музей, вижда се отсреща).

Но за боба ни е думата – тук ще научите кое-как при саденето, брането и виреенето на боба, ще видите и всякакви сувенири и чудесии, изработени от бобчета от децата на Смилян.

По терлици

Музей на смилянския боб – бобени историиСнимка: Мария Ангелова/ Peika.bg

В музея не са пропуснали и още нещо, характерно за селото – местните терлички и терличища – едноцветни и шарени, с различни бродерии за различни поводи – всеки цвят, фигурка и бод зад игла са шифър, който има своето значение. Едни се слагат на бебето като проходи, други са за сватба, трети – за всеки ден. Интересно е, че и до днес има жени в селото, които бродират терлици (можете и да си купите).

Станете участници в рекорд на Гинес

Музей на смилянския боб – бобени историиСнимка: Мария Ангелова/ Peika.bg

Едно от най-хубавите неща е в този музей е, че няма ограничение само да гледаш и - сакън, нещо да не пипнеш! Даже напротив – в едната зала се твори история, в която може да участва всеки посетител. На стената, бобче по бобче, се създава най-голямото пано, създадено от фасул, в което участват различни хора. Всеки може да залепи едно зрънце, след което чинно да запише имената си в книгата с участници и да се разпише. Когато паното е завършено, тази книга ще бъде предоставена на представителите на Рекордите на Гинес. Дано имат нерви да броят имената и съответстващите им бобчета, шегуват се от музея. То не че е за смях. 

Музей на смилянския боб – бобени историиСнимка: Мария Ангелова/ Peika.bg

Познай билката само по миризмата

Ако сте от категория планинари, билкари, естествоизпитатели или просто любопитни, в друга зала на читалището има малка сбирка, която разказва за природата около Смилян. Пак с покана всичко да се пипне. Уж била за деца, ама с всичките тези копчета за натискане, светващи лампички и загадки (познай кой с кого се храни в гората – как да не се пробваш!), нашата лишена от деца група пробва всичко. Най-любимото ни беше колекцията от платнени торбички с различни билки вътре, които трябва да познаеш само по миризмата. Няма да казвам колко познахме, че да не се излагаме. Отпред има и градинка с планински цветя и билки, които да научите.

Хапнете смилянски фасул

Музей на смилянския боб – бобени историиСнимка: Мария Ангелова/ Peika.bg

В няколко от заведенията в селото се сервират ястия със смилянски фасул – най-добре питайте за препоръка местните. Навсякъде, където седнахме, порциите бяха големи, всичко беше много вкусно, а цените – повече от чудесни. Тук всеки се старае да помогне, да ви усмихне и да ви накара да искате да се върнете отново. Боб за вкъщи също се продава почти навсякъде (дори на нелогични места като железария например), така че няма да е трудно да се запасите.

Празник на смилянския боб

Всяка есен през последен уикенд на ноември се организира празник на смилянския боб. Празникът се открива с топовния гърмеж на бобеното оръдие, приготвят се вкусни гозби, има музика и настроение.

Полезна информация: Телефон за информация на Етнографска сбирка на "Смилянския фасул и родопските терлици" - 03026 2327. Входна такса 1.00 лв. (за разглеждане и залепване на фасулево зърно на Паното от Смилянски фасул). Беседа - 5.00 лв. (независимо от броя на участниците в групата). Деца до 8 г. възраст не заплащат входна такса.
Работно време: от понеделник до петък 9.30 -16.00, събота 10.00 - 18.00 ч., неделя 10.00 - 14.00 ч. За повече информация - страницата на посетителския център е тук.