Най-високото дърво на света е крайбрежна секвоя, извисяваща се на внушителните 115,55 м над земята.
Растителният гигант се намира в национален парк „Редууд”. Той носи прякора Хиперион и е на около 700-800 години. Дървото е открито от двама туристи. За да спечели своята титла „най-високото дърво в света” официално, то е измерено от екип от учени от щатския университет Хумболт, ръководен от Стив Силет.
Любопитен е фактът, че по върха на Хиперион са открити наранявания, причинени от кълвачи. Досега се е смятало, че те не летят на такава височина.
Националният парк Редууд (в буквален превод „червено дърво“ или другото име на секвоята и е кръстен на вида вечнозелена секвоя) се намира в САЩ, покрай северното крайбрежие на Калифорния.
Паркът се състои от дъждовни иглолистни гори, в които растат вечнозелените секвои, най-високите и големи дървета на планетата, прерии, археологически находки, реки и 60 км красиво крайбрежие. Паркът приютява също някои застрашени от изчезване животински видове като белоглавия орел, кафявия пеликан, петнистата улулица и кралската сьомга.
На мястото, където се намира паркът в момента, преди 3000 години са живяли индианци. Те използвали местните дървета, които лесно се цепят и обработват, като материал за строене на лодки и къщи. Въпреки че испански, руски и американски изследователи посещават района още през XVI в., няма подробни дании за вътрешността му до 1828 г. Откриването на злато край Тринити Крийк през 1850 г. привлича хиляди миньори в областта, като местните жители са насилствени изселени или дори в някои случаи избити. Около 1919 г. някои индиански племена почти напълно изчезват. След като златната треска приключва, започва масово изсичане на дърветата, които се продават на пазара. Загрижени граждани и политици започват да търсят пътища за запазване на националните богатства.
Преди секвоевите гори са покривали около 8100 км от бреговата ивица на Северна Калифорния. Днес са останали непокътнати само 4% от тези гори и заемат площ от около 340 км. От тях 45% са под закрилата на парка. Вечнозелената секвоя е най-високото дърво на планетата. Те живеят средно между 800 до 1500 години, но са документирани и представители на по 2000 години. Те растат край реки и езера и имат дебела кора. Други представители на дървесната растителност са различни видове дъб, явор и елша. Храстовидната растителност е представена от къпини, боровинки и типичната за северното тихоокеанско крайбрежие сьомгова малина. Калифорнийският рододендрон и азалията са красиви цъфтящи храсти.
В парка са формирани няколко екосистеми, характеризиращи се със специфични свои животински представители. Такива са крайбрежна, прерийна, околоречна и горска екосистеми. Кафявият пеликан и приливното попче са едни от застрашените видове живеещи в тази част на света. В парка живеят някои редки и защитени видове животни. Някои от 40-те вида бозайници, които живеят тук са червен рис, пума, американска черна мечка, койот, бобър, вапити и други. Делфини и сиви китове могат да се видят понякога в близост до брега. В парка се срещат и влечуги и земноводни като жаби, саламандри и някои видове змии.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
