Най-красивите цитати от Пейо Яворов

  • Най-красивите цитати от Пейо Яворов
    Най-красивите цитати от Пейо Яворов
  • Най-красивите цитати от Пейо Яворов
    Най-красивите цитати от Пейо Яворов
  • Най-красивите цитати от Пейо Яворов
    Най-красивите цитати от Пейо Яворов
  • Най-красивите цитати от Пейо Яворов
    Най-красивите цитати от Пейо Яворов
  • Най-красивите цитати от Пейо Яворов
    Най-красивите цитати от Пейо Яворов

Пейо Яворов определено е сред най-добрите поети на 20 век и като цяло един от най-добрите писатели в българската литература изобщо.

 

Когато се сетя за неща като драма, трагична любов и тъжна съдба, то в съзнанието ми изниква един от любимите ми поети – Пейо Яворов. Всяко негово произведение е пропито с разтърсващи емоции. Основните му сюжетни линии са страданието и любовта. Той черпи вдъхновение от собствения си трагичен живот. Яворов е надарен с огромен талант и с почти никакъв късмет в любовта. А това е идеалната рецепта за перфектна поезия – тъжна, романтична, истинска.

Най-красивите цитати от Пейо Яворов
Снимка: pixabay.com

 

Яворов пише както доста силно драматични революционни стихове, така и изключително чувствена любовна лирика. Може би едно от най-известните му стихотворения е посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“.

Често в света на литературата писатели, които са сътворили най-красивите и стойностни произведения, водят тъжен и самотен начин на живот. Но може би това е балансът в живота – вселената му е дала огромен талант да твори, но в замяна на това му е взела чувството да изпита радост от самия живот. Подобен тип творци, въпреки, че имат много познати, са самотни в своите души. Това е обаче справедливостта, колкото и да е жестоко – всяко нещо струва друго нещо. Всеки сам си избира от какво може и иска да се откаже, в случая на Яворов, той се е посветил на своите творби, за сметка на живота и щастието си.

Най-красивите цитати от Пейо Яворов
Снимка: Елена Исаева

Яворов е и един от най-цитираните поети в социалните мрежи и не само, щом става дума за любовна поезия. Ето и някои от най-известните му и често срещани, а може би и най-въздействащи:

 

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло…

„Ще бъдеш в бяло“

 

От други свят съм аз — не си виновна ти,

дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз

не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

 

„Не си виновна ти“

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!

Стон

 

Сънувах те и тая нощ, о мила,

сънувах те — бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

„Сън“

 

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! — пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; — аз те гледам; — век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.

 

„Вълшебница“

 

 

Душата ми, жена, душата ми бе храм

на смелите мечти и светли вдъхновения.

Проклет часа, когато те въведох там!

„Проклятие“

 

 

Две сърца се знойно любят,

старо-харо ги дели:

дали времето си губят,

или бог ще се смили?

„Калиопа“

 

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

де лампата гори, в поле от светлина,

две сенки на нощта… Сами една пред друга,

сами една за друга в жажда и притома,

там – сянката на мъж и сянка на жена.

 

„Сенки“

 

Две хубави очи – душата на дете. – „Две хубави очи“