Ян Кохановски е може би един най-известният и обичан поет в цялата полска литература. Може да се каже дори, че неговото творчество внася ренесансова нотка не само в полската, но в славянските литератури като цяло. Със своите слова и уникални произведения, той вкарва по-аристократична и по-изтънчена нишка в литературата по онова време. Има огромен принос не само в литературата като цяло, но и в самия полски език. Неговото творчество е повече от уникално, докосва всяко кътче от душата и сърцето на читателя, достъпно е тъй, като Ян Кохановски умее да изкаже много възвишени идеи и чувства в своите произведения, с такъв финес и изтънченост, без в същото време да звучи кичозно, префърцунено или трудно смилаемо за широката публика.

Поезията на Кохановски е истинска, извира направо от сърцето и сякаш гали с онова леко перо душата, след което никога няма да бъдете същите. Основните теми в неговото творчество са религиозни, любов към Бога и не само, но и страданието в най-суровата му форма.

Едни от най-известните му и лично за мен, най-завладяващи творби са цикълът „Песни“, който той пише цял живот и цикълът „Трени“ – жалбени стихове.

Песните, които ми направиха най-силно впечатление са с номера 22 и 25. В Песен 22 творецът анализира мислите на своя мозък. Сякаш казва на самия себе си да не се тревожи, да не изпитва постоянна тъга по миналото, защото то няма да се върне. Всеки стих издава болка, която поетът крие дълбоко в себе си и само тъжните му, замислени очи издават истинските му емоции. Той е наясно, че всичко това е минало, няма връщане назад, но въпреки това някаква част от душата му все още тъгува по тези отминали дни. Кохановски опитва да успокои сам себе си с това, че не само той страда, не само той е преживял мъки и несрети, ами че всеки човек крие във себе си някаква рана, някаква дълбока, неизлечима болка, за която за съжаление няма лек. Стихотворението оголва душата на поета, показва какво се таи в сърцето му, но иска да заблуди мозъка си, че това е минало и трябва да продължи напред. Произведението навява тъга, но от него си личи цялото майсторство на полския писател.

Повтарянето на фразата: „Да върнеш миналото ти не можеш“ е като затвърдяване на това, че няма връщане назад и въпреки, че осъзнава това, зад изречението сякаш се крие някаква надежда, някаква въпросителна, дали наистина миналото не може да се върне?

Песен номер 25 е доста по-различна от номер 22. В нея не се говори за мъка, страдание или романтична любов, в нея се възхвалява любовта към Бога – друга изключително важна тема в творчеството на Ян Кохановски.

Песента много прилича на изповед, на благодарна молитва към Бога, за това което е създал, за неговата доброта, мощ и милосърдие. С едно истинско майсторство, Ян Кохановски успявя да възпее всичко това, тази благодарност към Него и с всяка строфа си личи, че е написал тази песен дълбоко от своята душа, където наистина благодари за всички земни блага, които са ни предоставени

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!