Не знам дали сте забелязали, но най-добрите разходки се получават съвсем случайно. Когато тръгнете към крепостта Траянови врата например, съвсем случайно вляво на пътя може да видите табела към манастир. И ако също така случайно хванете отбивката, може вече категорично неслучайно да попаднете на едно такова прекрасно място, където знаете, че ще се връщате отново и отново.
В началото отбивката има леко подозрителен вид. Асфалтът тук-там е изронен, на места стичащите се пролетни води са откъртили цели парчета от него. Има и два-три завоя за повдигане на духа и адреналина, но като цяло е проходим. До момента, в който спира да има път. Защото още не е построен (към април 2014 г.).
Бонус: Пътят след отбивката за манастира има няколко живописни завоя, от които можете да видите магистрала Тракия и отсрещните възвишения отвисоко.
Сбогувате се с асфалта при една охранителна будка край някогашно военно ракетно поделение. Ако ви се падне приказлив пазач, можете да размените някоя и друга приказка. „Аз бях на риба малко...“ „Ааа, не сте само вие, сутринта 7-8 души минаха нагоре, идваха пеша от гара Мирово...“ „Продължавате по пътя и като стигнете асфалта, сте вдясно“...
Тук, при заключената с катинар ограда на поделението ("Ееех, ние и ракети имахме едно време, а сега..."), има хубав нов заслон с барбекю за големи компании (изкушение), но манастирът е по-нататък. Ако ви се падне да дойдете след дъжд, ще имате удоволствието да газите в кал до глезените (която като изсъхне има златисти отблясъци, ако това би могло да ви подейства утешително по някакъв начин).
След двайсетина минути пеш през кал, асфалт, кал, грамади с чакъл (всяка грамада е един изкачен връх!), и криволичещи пътеки сред букова гора, пред вас се появява манастирът.
Манастир „Възнесение Христово“ (или „Свети Спас“) край Костенец не е от онези 5-6-7-вековни разрушавани-въздигани-опожарявани-и-отново-възстановявани манастири, които са пазили българщината. Нищо подобно даже. Историята разказва, че за появата му е отговорен един овчар - Георги Зашев. В съня си той научил, че има задача – да построи обител в този район. При началото на строителството са открити основите на по-стар манастир, опожарен от османците. Манастирът е завършен през 1885 г., от 1908 г. има надпис, в който се споменава княз Фердинанд, който можете да прочетете и днес.
Самият Георги Зашев прекарва последните 28 години от живота си в манастира. Кой знае дали наистина му се е присънила божествената задача или просто се е влюбил в мястото и е имал нужда от убедителен аргумент, за да накара хората от близките села да се включат в строителството. Георги е погребан според желанието си отстрани на църквата.
Честно казано, мнозина биха се замислили дали да не поживеят тук – ако не 28 години, то примерно 28 дни, ей така, за смяна на обстановката.
Средна гора е подценявана и подминавана от туристите в полза на старопланински, рилски и пирински маршрути. Незаслужено.
От самия връх Еледжик (на 250-300 м източно), висок близо 1000 м, се откриват прекрасни гледки към Тракия, Рила, Родопите, Стара планина и цялото Средногорие.
Върхът е известен с боевете, които са се водили тук по време на Априлското въстание. Въстаниците направили укрепен военен лагер, който обаче бил много бързо превзет, а българите в него – избити на 1 май.
Ако се заслушате, можете да чуете отекването на конски копита в далечината. А замръкнете ли тук, дано сте от смелите. В още по-далечни времена заедно с крепости и наблюдателна кула в района е имало и римско гробище. Като знае тези факти, на човек какви ли не неща му минават през главата...
Полезна информация: Манастирът „Възнесение Христово“ се намира на около 70 км от София – карате по магистрала Тракия и следвате отбивките за крепостта Траянови врата (кафяви табели), после отбивате вляво (малко преди да стигнете самата крепост, има табела за манастира). Манастирът не е действащ, но около него има няколко заслона с маси, където можете да си починете. Има и чешма (изградена през 1937 г.). На 6 август и на 8 септември всяка година вратите на манастира се отварят и в него се отслужва литургия. Дотук може да се стигне и пеш от гара Мирово (край Ихтиман) за около час. Съвсем близо се намира и връх Еледжик, има много пътеки по възвишенията, които можете да последвате, както и хубави места за пикник.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
