Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир

  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
  • Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир
    Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир

Някъде, далеч на арктическия бряг на Сибир, Русия има едно градче, което се нарича Тикси. В него през 1985 г. се родило едно момиче на име Евгения Арбугаева. Не знаем със сигурност какви важни задачи й е отредила съдбата, но със сигурност една от тях е била да покаже на света своето родно място.

С фотографската си поредица „Тикси“ Евгения печели престижния международен фотоконкурс Leica Oskar Barnack Award през 2013 г. (Скоба: Ако не сте много навътре във фотографията, Оскар Барнак е „бащата на 35-милиметровата фотография“. Самият той бил запален фотограф, но страдал от астма и други болежки и мъкненето на тежката апаратура му тежало. Ето че не само мързелът ражда гениални изобретения!)

По времето на Съветския съюз Тикси е бил важен град с военна база и научни центрове, но от 90-те години насам започва да залязва и днес е едно изоставено място с твърде малко жители.

След като завършва маркетинг в Москва, Евгения прекарва една година в скитане из сибирската пустош заедно с номадите, които отглеждат стада лосове. След това се връща в родния си град и решава да го заснеме през погледа на едно дете – Таня. Казва, че в снимките й се вижда „истината за Арктика“.

Уверете се и вие в това - към сибирските снимки!