В тази блестяща фикционална творба писателят създава мащабна хроника на събитията от  VII-V век преди новата ера.

Със своите мащабни романи („Калки“, „Вашингтон“, „Уилоу“ и др.) Гор Видал успява да завоюва прозвището „любимия писател на интелектуалците“. Превеждан на десетки езици, той оставя неоспорима следа в световната литературна съкровищница.

На български в ново луксозно издание за ценители се появява „Сътворението“ – може би най-емблематичната творба на Видал и смайващ имагинерен пътепис за времена, хора и богове.

Кир Спитама е внук на пророка Зороастър (Заратустра), създателя на една от най-разпространените и важни религии в Древния свят. Съдбата му отрежда ролята на посланик, търговец и шпионин на Великия цар, а това го отвежда на шеметни пътешествия из Персия, Индия и най-далечните земи на Китай.

Оказал се в края на дните си в Атина на Перикъл, някогашният вестител на Дарий и приятел на Ксеркс ще разкаже на своя млад племенник Демокрит за необятни пътешествия и приключения, които рисуват с размах света от V-VII век пр.н.е., а сред спомените му ще оживеят някои от най-великите гръцки мислители, Буда, Лао Дзъ и Конфуций.

В тази наглед невъзможна история, събираща под едно небе хора, които живеят в различни времена, Гор Видал проследява по блестящ начин разнообразието от идеи, религии и култури, оформило Древния свят.

Редувайки житейски ситуации с философски възгледи – от монотеизма на Зороастър, през будистката нирвана до учението на Конфуций – и през спомените на своя герой писателят  представя от различни гледни точки идеята за Сътворението, която продължава да вълнува и до днес човечеството. Без да ги противопоставя или отрича, той успява да докаже, че често именно тези вярвания са се оказвали най-могъщото оръжие на владетели и господари. Така постепенно читателят става свидетел на грешките и чисто човешките страни на именити личности, чиито имена знае от учебниците по история.

Майсторски разказана, вълнуваща и всепоглъщаща, „Сътворението“ е историята на един свят – много различен, но и същевременно опасно близък до съвремието ни.

Из „Сътворението” от Гор Видал

Прекарах няколко неспокойни седмици във влажните, избуяли градини на двореца на Пасенади. Не ме повика нито царят, нито принцът. Нямаше никакво съобщение от Суза. Дори Керванът в Таксила мълчеше. Накрая самотата ми бе нарушена от идването на принц Джета и монаха Сарипутра. Появиха се на верандата без предизвестие. Помогнах им да изстискат дрехите си.

– Случайно видях Сарипутра в градината и му казах колко много искаш да говориш с него – обясни принц Джета.

Простих му лъжата. Отчаяно се нуждаех от компания, ако ще и компанията на будистки архат с черни венци.

Карака нареди да донесат вино. Сарипутра седна на пода, а принц Джета – върху една възглавница. Аз се настаних на стол.

Старецът ме удостои с гримаса, която възприех като усмивка.

– Скъпи мой... – започна той. И замълча.

– Може би ще искаш да му зададеш някои въпроси – каза принц Джета и ме погледна в очакване.

– А може би той ще иска да ми зададе някои въпроси – отвърнах аз, като си спомних собствената си духовна мисия.

– Известно е, че Буда също е задавал въпроси. Както и Сарипутра – отбеляза тактично принц Джета.

– Така е. Обичаш ли игрите, дете мое?

В невъзмутимата благост на стареца имаше нещо, което ми напомняше добре охранено бебе. Но острият му поглед бе студен и пронизващ като на змия.

– Не – отвърнах аз. – А ти?

– Ако става дума за игрите на вечността, да! – Сарипутра се засмя, макар че само на него му беше смешно.

– А никакъв интерес ли не изпитваш към Премъдрия господ и неговия пророк Зороастър? – попитах аз.

– Всички неща са интересни, дете мое. И тъй като е ясно, че за теб е интересно да ми разкажеш за своя Премъдър господ, трябва да го сториш. И то веднага. Казват, че истината не може да чака. Нямам представа защо. Всичко друго може да чака. Хайде, разкажи ми.

Разказах му.

Когато свърших, Сарипутра се обърна към принц Джета:

– Този Премъдър господ много ми прилича на Брахма, само дето се прави на персиец. Ах, тези богове! Сменят имената си от страна в страна и си мислят, че няма да ги забележим. Но ние винаги забелязваме! Не могат да ни измамят, нали? Нито да ни се изплъзнат. Ах, този Брахма! Той, изглежда, е най-амбициозният! Мисли, че е творецът! Представяш ли си? Да знаеш само какво говореше първия път, когато потърси Буда! Не, не първия, втория. Първият път беше, когато помолил Буда да задвижи колелото на доктрината.69 Брахма бил много настоятелен, много убедителен. Защото знаел, че ще трябва да се прероди като човек, преди да постигне нирвана. А когато се прероди, ще може да постигне нирвана единствено чрез Буда. Та той всъщност не е никак глупав. Само така изглежда. Както и да е, Буда се оставил да го убеди, защото Брахма е най-добрият от боговете, което само по себе си не значи кой знае какво, нали? Буда се съгласил след първата им среща да задвижи колелото, което е голяма жертва от негова страна, защото сам той вече постигнал нирвана и сега не е нито тук, нито там, нито никъде, за разлика от бедния Брахма. После Брахма отишъл при него втори път. Трябва да питаме Ананда точно кога и къде. Ананда помни всичко. Това е било преди моето време. И така, Брахма рекъл на Буда: „Аз съм Брахма, Великият Брахма, царят на боговете. Аз не съм сътворен. Аз съм сътворил света. Мога да създавам, да променям, да вдъхвам живот. Аз съм бащата на всички неща“. Да де, ами всички знаем, че това са пълни глупости. Но Буда е винаги любезен. И е винаги извисен. „Щом съществуваш, Брахма – отговорил той, – значи си сътворен. Ако си сътворен, непременно ще се развиваш. Ако се развиваш, целта ти ще бъде да се освободиш от огъня и водовъртежа на сътворението. Следователно трябва да станеш това, което аз вече съм. Трябва да направиш последната стъпка по осмократния път. Трябва да престанеш да се развиваш и да съществуваш.“

– И какво отговорил на това Брахма? – попитах аз. Никога, нито преди, нито след това, не съм чувал такова богохулство.

– Естествено, бил разстроен. Та кой на негово място не би се разстроил? Представяш ли си, стои той, точно като вашия Премъдър господ – безкрайно погълнат от себе си и безкрайно могъщ, или поне така си мисли. Само че ако беше толкова могъщ, щеше лесно да успее да не съществува – състояние, което страстно желае, но не е способен да постигне. Та именно затова помолил Буда да задвижи колелото на доктрината.

– Ти съвсем сигурен ли си, че това е бил Премъдрият... искам да кажа Брахма, който е говорил с Буда?

– Разбира се, че не съм сигурен! Всичко е сън, скъпи мой, а в сънищата смисълът на някои неща е по-неясен, отколкото на други. Всичко зависи от това къде се намираш, когато сънуваш.

Признавам, че аз самият имах чувство, че или сънувам, или полудявам.

– Но Зороастър чу думите на Премъдрия господ... – подех аз.

– Точно както и Брахма чу отговорите на Буда – продължи Сарипутра и ми кимна окуражително, сякаш насреща му стоеше тъп ученик, който е успял да събере едно и едно.

– Със смирение трябва да кажа, че Зороастър чу отговорите на Премъдрия господ, а не обратното.

– Аз пък казвам обратното със смирение пред Буда. Има само един Буда във всеки определен момент.

– Има само един Премъдър господ.

– Който се промъква в Индия и се опитва да се представи като Брахма. Както и да е, той не е единственият бог. Просто е най-самодоволният.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!