Малко от Рила, малко от българската история и щипка щраусова екзотика – съвсем по детски

- Мамо, а къде е Рила?

- Планината Рила е ето тази висооока принцеса, която се е сгушила в своя замък. В зелена рокля с дантели от иглолистни и широколистни листа, която приютява много птички, гъбки и тревички. Тя има корона от кристални езера, препускащи реки и пеещи водопади. Може да ти разкаже приказки и легенди за далечни времена, да ти попее с гласа на лятно щурче и да посвири на струните, които отекват с гласа на вековни гори и чудна, дъхава природа.

Чувам стаена и нетърпелива въздишка:

- … мамо, искам да отидем още утре!

***

Раниците са стегнати, настроението е приключенско, а нетърпението наднича зад ушите ни и прави догадки – какво ли има там и дали ще бъде достатъчно интересно?

Начертахме мислен маршрут, който обикаля с невидима нишка около село Костенец, Костенския водопад, горите около хижа Гургулица, та стигнахме до Долна Баня и от там до крепостта Траянови врата. За децата – все непознати места, а за нас мисълта за това да ги видим през техните очи.

Костенски водопад

Пристигаме, на километър от чакания водопад, усещам вълнение и две нетърпеливо туптящи сърчица. Любопитството надделява и бива укротено за минути от песните на костенските жабки, скрити тук-таме в рекичката и напомнящи за един свят, който няма нищо общо с този, от който идваме току-що. Наостряме уши и се оставяме на тази спокойна и ритмична квакаща и клокочеща мелодия.

Сега разбирам защо това е било едно от любимите места на Иван Вазов и защо точно тук е намирал вдъхновение и изказ на своите впечатления. Водните пръски падат от сравнително голяма височина и се разбиват като течен кристал в облите речни камъни, милвани от хладните прегръдки години наред. Повече за Костенски водопад.

До хижа Гургулица и назад

След един ден, в който потопихме надигащите се приключенски страсти в горещата минерална вода, която щедро предлагат изворите в село Костенец, се прокрадна мисълта за пространство – широко, зелено и неопитомено (поне донякъде). Изглежда маршрутът до хижа Гургулица е търсеното наше желание, съобразено изцяло с възможностите и желанията на две деца с много енергия, която се изчерпва ползотворно след досега с нейно величество Природата. Към хижата тръгнахме от изходна точка, която се намира до минералната чешма, разположена до самия Костенски водопад. Пътят е обозначен с грижливо поставени табелки и подсигурен от голямо количество пейки, има и чешмичка за тези, които изразходват запасите си от вода.

Вървяхме по равен, почти асфалтов път, в продължение на около 4 км. И след две-три изядени ябълки, няколко пътешественически сандвича и щедри глътки вода стигнахме табелата, която ни приветстваше с нашата заветна цел. Отдъхнахме сред сянката, птичия напевен поздрав и шумоленето на гостоприемната гора.

За финал на прехода и за заслужен подарък за децата мерихме футболни умения на прекрасна зелена поляна под погледите на високото слънце и полюшващите се дървета.

Изпратихме един страхотен ден в очакване на нов, който да ни поднесе по-смели изненади и вълнения.

Среща с щрауси

Долна Баня се намира на около 8 км от село Костенец и в покрайнините си е приютила уютна ферма за щрауси. Пътят до там отбива на 2 км от гр. Долна Баня по пътя за Пчелински бани. Когато пристигнахме, всички заедно хлъцнахме тихо в отговор на гледката пред нас. Добре уредено място, в което се разхождат исполинските си снаги – истински щрауси, някои от които гостоприемни, други по-предпазливи, но наистина впечатляващи. Децата дружно изразиха мнение, че най-вероятно птеродактилите са техни прабаби и прадядовци и с това впечатлиха нашата екскурзоводка, която ни разходи с усмивка в долнобанския щраусов свят. Нахранихме и напоихме тези страхотни създания, които видяхме далеч-далеч от тяхната иначе типична среда.

След като асимилирахме всички незабравими щраусови емоции и ги събрахме в шарени спомени, решихме, че е време за малко история на България.

Крепост Траянови врата

Крепостта Траянови врата се намира на около 15 км от Костенец. Пътят до там е добре обозначен с табели и не е трудно да се стигне до нея. Крепостта носи името на римския император Траян, с когото се свързва. При прекрачването през главния вход имахме усещането, че дори и вятърът ни шепнеше с далечни слова и разказваше за героични времена.

Мястото е реставрирано и докато бяхме там, получихме интересна информация за самата крепост и за находките, които са открити при възстановяването. Там се е състояла една от най-големите и значими битки за България по времето на цар Самуил. Войските на византийския император Василий II са били обградени изненадани и разбити на пух и прах от безстрашната българска армия. Победният вик все още отеква във високите зидове и не спира да напомня за тази славна победа. До самата крепост има съвсем новичък информационен център със сувенири и макет на крепостта. Повече за крепостта при прохода Траянови врата.

Открийте още идеи за уикенд маршрути в България

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!