Освен интересни места за посещение в централната си част, Русе може да ви предложи и идеи за разходка в околностите си.
Предлагаме ви идеи за места с голямо археологическо, историческо, културно и религиозно значение извън града, но в непосредствена близост до него - Басарбовския скален манастир – единствения действащ такъв в България, Ивановските скални църкви – обект на ЮНЕСКО, пещерата Орлова чука и средновековния град Червен.
1. Скален манастир „Св. Димитър Басарбовски“
Най-ранните исторически сведения за манастира „Св. Димитър Басарбовски“ са от ХV век и са почерпени от османски данъчни регистри. В един такъв регистър за собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър, за първи път се споменава името на село Басарбово като “манастир Басараба”.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижи бъдещият Смоленски епископ Тихон, а през 1937 г. в него се настанява монах хаджи Хрисант, брат от Преображенския манастир, и започва да го обновява. Същата година бил създаден “Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски”. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г., но просъществувала само до 1940 г., когато била разрушена от наводнение. Отец Хрисант започнал да събира дарения и за един месец събрал материали, за да бъдат построени две килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.
За светеца, на когото е посветен манастира, пише още Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”. Свети Димитрий Басарбовски е роден през 1685 г. и живял прост живот. След смъртта му мощите му били пренесени в село Басарбово и дали изцеление на мнозина. По време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската (днес Патриаршеска) църква “Св. св. Константин и Елена”, където сенамират и до днес.
В наши дни Басарбовският скален манастир е постоянно действащ, добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобния Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, където е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те са били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е подредена музейна сбирка.
2. Ивановски скални църкви
Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” е разположен в долината на река Русенски Лом, недалеч от село Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІV в. По време на Второто българско царство манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.
Снимка: Peika.bg
Световна известност имат стенописите в църквата “Света Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІV в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.
3. Средновековен град Червен
Средновековният град Червен е един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство. Той е наследник на ранновизантийска крепост от VІ в. През ХІV в., когато достига връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие. Има сложна, етапно изградена укрепителна система, плътно застрояване и разклонена улична мрежа. Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната стена на градската цитадела. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от Дунав към вътрешността на страната. След 1235 г. става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири. През 1388 г. е завзет и разрушен от османските турци. В началния период на османското владичество запазва административините си функции, но постепенно запада. През ХVІІ в. изживява период на стопанско оживление. Оттам произхожда родът на баба Тонка Обретенова.
Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г., а от 1961 г. разкопки се провеждат ежегодно. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Сред тях се открояват няколко монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др.
Подминавайки средновековния град Червен и изминавайки още около 15 км в посока Две Могили в близост до село Пепелина ще откриете пещерата Орлова чука. Пещерата е открита през 1941 г. от овчар, който пасял стадото си в района.
През 1959 г. в Орлова чука са изградени 124 каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Пещерняци започват да проучват пещерата и откриват скелети на пещерни мечки. Счита се, че е била обитавана от хора през палеолита и каменно-медната епоха. Разкриването на тайните на пещерата продължават и в наши дни.
Днес за посетителите са достъпни и осветени около 3 км от галериите на пещерата.
Снимка: Булфото
Името й идва от скалния венец, който стои над входа. Орлова чука е местообитание на прилепите голям подковонос, малък подковонос и остроух нощник. В галериите живее и писклив прилеп, който е уникален за Европа вид.
От изкуствения вход на Орлова чука се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „Концертна”, защото заради добрата й акустика в нея често се изнасят концерти, като всяка година през месец август по време на Събора на пещерата се изнася и празничен концерт. Именно в „Концертната зала” се намира „Големият сталактит” с височина 3,5 м и диаметър 50 см. В пещерата има и много други причудливи образувания - Динозавъра, Бухала, Костенурката и др.
В „Голямата галерия”, която се намира на запад от „Концертната зала”, има множество красиво оформени синтрови езера.
Най-голямата и благоустроена зала в пещерата е „Големите сипеи”. По стените има синтрови образувания, в които човешкото въображение може да различи змия, футболист с топка и др. На дъното на залата има скални блокове, които вероятно са били срутени по време на силни земетресения. По дъното има и много остатъци от прилепен тор, тъй като залата е едно от любимите местообитания на прилепите в пещерата.
Снимка: Булфото
До „Големите сипеи” е разположена залата „Малките сипеи”. На запад от главната галерия започва тунел, на края на който се намира „Космическата зала”.
При малката зала „Почивка” е оформен тунел, в края на който има калцитни кристали, които приличат на пукнатини.
В пещерата се влиза на групи (не повече от 15 души) на всеки кръгъл час. Снимането в пещерата е разрешено, но е забранено паленето на огън, обезпокояването на животните, обитаващи пещерата, както и посещението на необлагородените галерии на пещерата. Забранено е също посещение в периода 1 ноември – 1 април, а в останалото време на годината е разрешено туристическо посещение само в диапазона от 9 ч. до 17 ч. В пещерата се влиза само с екскурзовод.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
