Из пътуването на стоп из Азия на Цветин и Маги от блога Вълшебния керван.
От Суматра към остров Ява и Индонезия - пътуването, разбира се, е изпълнено с приключения.
Натъпкахме се в търбуха на огромното фери, с разни камиони, коли, моторчета и всякакви хора. Настанихме се в луксозно лоби. Ферито „вдигна платна“ и се отправихме към незнайни приключения.
Обиколихме целия кораб и се сбогувахме от горната палуба със Суматра. След около два часа плаване приближихме брега на остров Ява. Гледката не беше много обещаваща – огромни заводи по целия бряг, каквито не бяхме виждали нито в Малайзия, нито в Тайланд, и нещо като смог, покриващ сякаш целия остров.
Ява като територия е колкото Гърция, а на нея живее 60% от населението на Индонезия, т.е. около 170 милиона души. Това е най-населеният остров на Земята. Къде ли ще си разпъваме палатката, нямаме никаква представа?!
Приближихме пристана и десетки мъже взеха да се мятат от него в морето между акостиращия ферибот и бетона на пристанището. Всичките гледаха към насъбралите се пътници с огнени, откачалски погледи. Ако някой хвърлеше пари, наставаше ожесточена битка кой да вземе пръв падналата банкнота или монета. Един от мъжете се покатери на кораба и започна да насърчава публиката да мята пари. Странна гледка. Освен това накрая стана доста опасно. Корабът се приближаваше вече съвсем близо до пристана и с риск да бъдат премазани откачалките плуваха, гледайки нагоре до последния момент.
Пътят към Джакарта беше невероятно добър. За първи път в Индонезия се возехме по магистрала. Отстрани, за разлика от очакванията ни, не изглеждаше пренаселено. Вече по мръкнало пристигнахме до сателитния квартал Тангеранг, на около 20 км от централната част на града. Невероятно е колко бавно се пътува в Индонезия. Изглеждащото малко разстояние на картата, отнема цял ден да се измине. Ако нямахме късмет да ни качат един кореец и жена му, нямаше да имаме никакви шансове да достигнем Джакарта в този ден. След известно лутане насам-натам из квартала успяхме да намерим автобус за центъра и се разделихме с милите си спътници.
Заваля ситен дъжд. В автобуса, доста мръсен и раздрънкан, започнаха да се качват всякакви амбулантни търговци и просяци. Певица с караоке усилвател, момче с китара и невръстно момиченце пееха фалшиво. Дойдоха и други младежи с китари, всякакви съмнителни типове просеха пари, слизайки и качвайки се на различните спирки. Гледката действаше доста шокиращо.
Джакарта, заедно със сателитните си градове е с население 28 милиона души, а само централната й част е около 10 милиона. Въпреки очевидния факт, че богатството на страната е концентрирано тук и е пълно с високи небостъргачи, луксозни молове и ресторанти, всичко това е комбинирано по странен начин с мизерни, пренаселени кварталчета с тесни улички, малки пазарчета и хиляди разпръснати сергийки за хранене.
Задръстването в града е перманентно и прави придвижването дори и на малки разстояния адски бавно. Така че след около час и половина успяхме да изминем двадесетте километра и да пристигнем на мястото на срещата с нашия хост от couchsurfing.org, която среща беше на най-стария пазар на града, Пазар Бару (Pasar Baru), въпреки че името му в превод иронично означава ”новият пазар“.
Взехме си едно от любимите си сокчета от авокадо и след десет минути се срещнахме с Елизабет, която щеше да се окаже един от най-невероятните хостове, които сме имали някога. Тя бе нисичка, екстровертна и весела индонезийска китайка. Веднага започнахме оживен разговор и бързо стигнахме до къщата й на малка уличка пълна с хора, които си стояха отвън, гледаха телевизия и ядяха. Децата викаха и си играеха. Изглеждаше сякаш живеят на самата улица.
***
Прочететe още вълнуващи приключения на bgmagickervan.com.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
