Нека ви запленя с една кратка....или не толкова кратка история за родопско село, една баба и нейната скала...
Неотдавна бях попаднал на една история за баба Юлия Земеделска и нейната магична скала. Рових се, гледах и четох за нея. Лекувала много хора, които били безнадежден случай. А тя - бабата наричала: „Не аз лекувам дете, Аллах лекува. Трябва да имаш много сила и вяра, за да те лекува”. Осени ме идеята да я посетя и да видя какви са тея чудесии, за които се говори.
„Вметка” – тази история е пълна с мистика и магия, пълна със сила. Оставете се да ви поведе на това кратко пътешествие.
Та да си продължа.. то бяха предавания на Карбовски, то бяха вестници, интернет и т.н. Колкото я хвалеха тази старица, толкова й я оплюваха.
Минава месец, два, три, четири и все не мога да тръгна към Родопите. Няколко пъти звъня, понеже е с предварителна уговорка. Мъжът, разни внуци и роднини на баба Юлия ми дават противоречива информация. Това ме дърпа назад да не тръгвам. Както се казва „чети знаците”, те сами ще те насочат.
Минава се време и става 29-ти ден, вторник, от летен месец август, година по новия календар 2017 г. Както винаги лягам си към 22.00 часа, но видиш ли нещо ме заръчква... По някое време заспивам. Към 03:02 часа внезапно се събуждам ококорен, сякаш „гръм ме проясни”. Паля колата и заминавам към Крибул.
В 6:42 часа, на летен ден 30 от месец август, по новия календар 2017г., пристигам в с. Крибул и от тук започва и магията... Това селце, не много голямо, се намира в божествената планина Родопа. Самото й име крие огромна сила и мощ.
Селцето е спокойно и кротко, някак си скрито от света и до него се допускат само определени хора. Магията се усеща още във въздуха по пътя към него.
Слизам от колата се запътвам към къщата на бабата и що да видя - в такъв ранен час вече има върволица от хора. Впечатлява ме тяхното излъчване. Има хора отчаяни, болнави, както и такива като мен - уж здрави, но всеки носи своята болест, мъка или тъга, надявайки се тайно на чудото на бабата и скалата.
Въртя се ту наляво, ту надясно, за да се ориентирам какво се случва. Хората тихичко обсъждат техните си светове, някои плачат, някои се смеят. Всичко това се случва, докато бабата не се появява, за да лее куршум против стрес и уроки.
Еййй гневно, но симпатично бабе е Юлия. Рано, рано се скарва на всички, че куршумът се лее само от 7 до 9 сутрин. Намръщва се и влиза в стаичката си.
Мотам се още малко, та си казвам, че мен куршум няма да ме огрее, дай поне да тръгна към скалата. Та така и правя. Нарамвам фотоапарата и леко-полеко към нея.
По пътя се октиват зашеметяващи гледки. Погледът ми се впива, душата ми ликува. Че защо му е на човек да вярва в нещо нереално, като самата планина не ти дава да си помислиш нищо лошо? Тя те чисти, зарежда и променя. Това е магия неосъзната. Това е Родопата!
Изкачвайки се, все по-високо, към скалата, която се нарича „Провирачката”, странно усещане се появява в мен. Някава сила ме тегли и замъглява съзнанието ми. Това е енергия. Мястото е свято, там всеки болен оставя своя дреха като я връзва на дърво. Побиват ме тръпки само като си спомня...
Навлизайки в святото място, изведнъж пред мен изниква „злокобна” гледка. Всичко се разтриса и усещам наистина странни неща. Минавайки между стотиците дървета с „присъдени” болести и мъки на хиляди хора, усещам колко е трудно на планината да поеме цялото това бреме. Ала всичко това си има своя чар и красота, знаейки, че тези хора са си тръгнали с по-силна вяра...
Оставам за около час сам на свещената скала и магията е истинска, а тя е тишината. Заедно съм с Бог. След това започват да прииждат хората. Първа е бабата, защото тя се подтогвя за ритуалите, а след нея настава една върволица от около 100 човека.
Чувствата ми стават толкова смесени, както никога досега. Там има хора от крайно отчаяние до хора, които имат нужда от пречистване. Има и много дечица... на тях нека Господ здраве да им дава.
Бабата си бае нейното си, а хората се провират по три пъти през скалата и вършат всичко, което тя им кажете.
Нямам идея дали е истина или не, дали в знак на отчаяние хората намират последна надежда в тази жена и нейния камък. Но едно знам със сигурност - на това място има магия...
Текстът и снимкте са изпратени от Георги Трайков за рубриката ни "Стани автор".
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
