Това лято пътувайте по страниците на един роман, чиито герои ще обикнете и ще си припомняте дори когато не четете.

„Пътят към дома" на Роуз Тримейн (издателство ICU) е роман за търсенето на място под слънцето и за новото начало. Пътуване, което ще ви поведе през историята на един чужденец – Лев, напуснал родината си в Източна Европа, за да търси препитание в Англия. В Лондон Лев попада във враждебен и дълбоко непонятен за него свят. В същото време мегаполисът предлага изкусителни възможности за приятелства, секс, пари и кариера, а наред с това и ново чувство за принадлежност.

Вестник „Таймс“ пише за книгата: „Тримейн има набито око за утехата в дребните неща – цигара, чисти чаршафи, пъстра котка в малка лондонска градина. Тя описва изключително красиво как Лев се издига от дъното към успеха."

Прочетете откъс от „Пътят към дома“ на Роуз Трумейн, а в края вижте как можете лесно да спечелите книгата:

Лев влезе в хладно, ярко осветено заведение, наречено „Кебап Ахмед“. Арабин миеше пода с белина. На вертикален грил зад тезгяха се въртеше сивкав конус от месо. В хладилни отделения бяха заредени нарязана маруля, кълцани домати и различни видове питки и хлебчета. Голям хладилник със стъклена вратичка беше пълен с кутийки студени напитки.

Лев си остави сака, а арабинът се обърна да го погледне, докато изстискваше парцала.

– Извинете – подхвана Лев. – Дали можете да ми предложите нещо?

Арабинът вдигна кофата и парцала и ги отнесе зад тезгяха.

Обърна се и изгледа непознатия. Очите на Лев бяха тревожни и безумни, а косата – лъскава и рошава като на Руди.

– Седни – покани го.

Покрай тезгяха бяха подредени три високи стола, пластмасови, с хромирани крака. Лев се покатери на единия и отпусна ръце върху хладния плот. Арабинът сложи отгоре хартиена чиния. Взе една питка от хладилно отделение и я напълни с нарязана маруля. После отиде до грила и сръчно отряза няколко парченца, пъхна и тях в тестения джоба и остави хартиената чиния пред Лев. Лев я гледаше неподвижен. Месото миришеше на козе.

Арабинът се беше приближил до хладилника с напитките. Извади една зелена кутийка, дръпна халката, чу се изсъскване и той остави напитката до чинията с хляба и месото.

– За пиене.

Лев благодари на човека и бавно придърпа кутийката към себе си. С другата ръка отри потта от челото си. После вдигна кутийката към устата си и отпи под съсредоточения поглед на арабина. Течността беше газирана и сякаш дращеше езика на Лев. Докато пиеше, си спомни как Марина го молеше за вода, която е студена и няма вкус, после се разридаваше от ярост и твърдеше, че водата в болницата е топла и мирише на канал.

– Казвам се Ахмед – представи се арабинът. – Храни се, моля. За сметка на заведението.

– Извинете? – не разбра Лев.

– Попита ме дали мога да ти предложа нещо. Е, предлагам ти храна и вода. Откъде си? Май от Източна Европа, а? Яж, яж. Правя чудесен кебап, за теб безплатен. Чувствай се свободен.

Свободен.

Този израз му беше напълно ясен. Учителката по английски му обясни, че Западът описва себе си като „свободен свят“, и тези думи го бяха държали в плен месеци наред. Ала как да си представиш свободата? В сънищата на Лев тя често се бе явявала като черен път, проточил се чак до хоризонта, където птички се стрелкат на фона на бялото небе, но нещо в този пейзаж му се струваше сурово и неприветливо, затова сподели с Руди: „Нямам представа какво означава“, а Руди отговори: „Нямаш представа, Лев, защото не си сложил на проклетия път нито един проклет автомобил! Свободата е скорост. Свободата е конски сили и ускорение. Свободата са четири колела под задника ти“.

Лев пак поблагодари на Ахмед за свободно предоставените му вода и храна. Опита от кебапа, но се отказа след първата хапка. Пушеше му се ужасно, но последните му два пакета цигари бяха на дъното на сака, а беше твърде притеснен, за да се впусне да рови за тях.

– Е – прекъсна мислите му Ахмед, – работа ли търсиш? Каква работа?

– Всякаква.

– Значи си късметлия. На точното място си, защото аз съм мюсюлманин.

– Моля?

– Коранът ни учи, че добрините, които правим с чисто сърце, ще бъдат възнаградени в рая. Предложих ти безценна храна и ще бъда възнаграден, защото го направих с чисто сърце. А ще направя и още нещо. Ще ти дам работа.

Лев изчака. Не беше сигурен доколко го е разбрал. Ахмед го попита за името му и откъде е и когато Лев му отговори, Ахмед се усмихна и продължи:

– Човек може да пътува надалеч, ала сърцето му невинаги бърза да го последва.

– Моля?

– Не ми обръщай внимание. Обичам да си измислям поговорки. – Усмивката на Ахмед грейна, после се превърна в смях и накрая смехът проехтя в цялото празно помещение, сред керамичните плочки, а Лев изведнъж си каза: този ме баламосва, не ще да ми е дал храната и водата ей така. Тогава Ахмед се скри зад найлонова завеса, която заприлича на Лев на онази, която Ина провесваше на входа лятно време, разноцветна, но поизбеляла от слънцето и времето, и Лев остана сам. Отвори сака и с треперещи ръце изрови цигарите си, трескаво отвори единия пакет и запали със запалката, която едва не подари на онзи сикх в тоалетната на гарата. Вдиша дълбоко, обичаше това първо дръпване, усещаше как димът го стабилизира, после се върна на мястото си върху пластмасовия стол и зачака. Седя така, без да мърда, вглъбен в себе си. Козето месо все така се въртеше на автоматичния шиш. В огледалото до грила Лев виждаше улицата зад себе си, ленивия трафик и тътрузещите се пешеходци с тежки шкембета.

Мина доста време, преди Ахмед да се върне. Сложи на плота висока кутия, препълнена с черно-бели брошури, върху които „Кебап Ахмед“ беше изписано със засукани, полегнали на една страна букви. Ахмед гордо стовари юмрук върху купчината.

– Твоята работа. Да разнасяш брошури. Става ли?

– Да?

– Да. Из квартала. В жилищните сгради – всички наред. Спретнати къщи. Бедни къщи. Апартаменти. Пансиони. Всяко частно жилище. Особено внимание обръщай на мазетата. Голяма част от хората, дето ядат кебап, живеят по мазетата. По хотелите няма смисъл да ходиш. За всяка брошура, пусната в пощенска кутия, ти плащам два пенса. Десет къщи, двайсет пенса. Сто къщи, две лири. Може да си безбожник, Лев, обаче днес Аллах ти се усмихна. А?

*

СПЕЧЕЛИ книгата „Пътят към дома“ на Роуз Тримейн.

Как?

Отговори в коментар под статията тук: С какви думи бихте описали пътя към дома?

Няма верен отговор, само вашите интерпретации. Един от отговорилите ще бъде изтеглен в томбола и ще спечели книгата. Името му ще обявим във фейсбук сттраницата на Peika.bg на 15 юли 2016 г.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!