Вероятно на повечето читатели е известно къде се намира Скалният град на траките Перперикон. И той, и обектът, който ще ви представя, е изграден от вулкански скали, риолитови пирокластити, образувани преди 32 милиона години и на които могат да се правят рисунки.

Град Кърджали е заобиколен от няколко изгаснали вулкани, на един от които и сега се посещава светилището Дамбалъ с лечебна, според народното вярване, вода. Но мястото на разглеждания сега обект ще остане скрито поради някои основателни причини.

Когато за първи път, в една полутъмна утрин, се озовах в тясната долина, заградена от двете страни с високи и на места отвесни скатове, изпитах чувството, че съм попаднал в подземния свят и известно време бях притиснат от ужас на пътя, по който вървях. Още повече, че в крайния участък с дължина от 500 м, от дясната ми страна, високо на 200-300 м, лъчите на изгряващото слънце осветиха гигантски човешки профил, кацнал върху 100-метров хълм, украсен от поне 10-метров скален човешки череп.

Снимка 1

А в това време бях сам. Импозантна и страховита гледка. Струва си да се изживее, но най-добре заобиколен от други хора. Природните сили бяха създали в продължение на милиони години гениално творение. За съжаление гледката се оказа нетрайна, явно продукт на оптична илюзия, и след 3 часа изчезна и се замени с друга картина. Но на другата сутрин пак се появи и така и по-нататък във времето.

В един момент, след началното посещение и силните преживявания, се вгледах по-добре в природната картина и забелязах, че вдясно от каменното изображение на черепа, се очертава кръст. Едва тогава реших да анализирам видяното в посока на християнска символика и се получи нещо сравнимо с ефекта от внезапно изригнал вулкан. От литературни източници и посещения на десетки музеи и църкви, включително и на Запад, зная доста неща за раннохристиянската символика и изобразително изкуство. Те са били използвани, така че да предпазват християните от жестоките гонения по римско време (I – началото на IV век от новата ера). Тогава тукашните територии са били в границите на провинция Тракия и според отбелязаното от хайделбергския професор по църковна история Фридхелм Винкелман в „История на ранното християнство“, 2001, (на български език), стр.20, християните в началото на IV век са били приблизително половината от населението на провинция Тракия. Защо да ги няма и тук?

В своята знаменита книга „Quo vadis” големият полски белетрист Хенрик Сенкевич пише, че ранните християни са правили своите сбирки привечер или рано сутрин, пеели песни в прослава на Бога на потайни места. Изкуството е било подчинено на тези изисквания. Но да се върнем на конкретната материя. Каменният череп с кръста до него (снимка 1) представлява според християнската символика вечният живот след смъртта на Христос на Голгота, „мястото на черепа“. Думата „голгота“, произхожда от арамейската „гулгута“ и означава „череп“. Мястото, където са разпъвали престъпниците на кръст, е било с формата на череп. Но дали това е свързано в случая с лобното място на Христос? Вглеждайки се пак в картината от снимка 1, вляво от черепа забелязах, че скалата наподобява профил на човек. Особено характерна ми се стори формата на носа, тъй като имаше семитски очертания, ориенталски антропологичен тип (авторът е биолог и е запознат в достатъчна степен с физическата антропология на човека). Носът е гърбав, а върхът му е извит към устата. Както е известно Христос е евреин и семит.

Изоставяме снимка 1 и преминаваме към снимка 2.

Снимка 2

Тук слънчевите лъчи вдясно са откроили в скалите гръцките букви „йота“ и „хи“, които са начални букви на Иисус Христос. Интересни съвпадения на едно и също място, тъй като този участък се вижда и на снимка 1.

Снимано в друго време на снимка 3, от дясната страна до очната кухина, се забелязва разпятие и под него макар и трудно забележим кръст и то с дълга долна част, каквато имат латинските кръстове, а както е известно повечето учени смятат, че Исус е разпънат на латински кръст и така бива изобразяван в днешно време.

Снимка 3

На снимки 3 и 4 в областта на каменната челна кост се забелязва разпятие, завъртяно до хоризонтално положение. Под него, там където е коренът на носа – буквата Х.

Снимка 4

И накрая ще подчертая дали природата е изваяла тези изображения или човешкия ум и ръце в посока християнство, а може би и други вярвания, за мен няма решаващо значение. Важното е, че на българската земя ги има и повече българи ще се запознаят и гордеят с тях, въпреки че се проявяват като оптична илюзия. Не зная някъде по света да е изваян такъв гигантски череп. Желанието ми е всеки читател да ги възприеме според своята нагласа, оформена в живота му досега.

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от г-н Милко Узунов.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!