Пътят на великаните е една много различна и уникална по вида си природна местност в крайбрежния район на Антрим, Северна Ирландия, на около 5 км североизточно от град Бушмилс.

Пътят на великаните представлява място или „път“ от каменни колони, които са с толкова правилна форма, че изглеждат сътворени от човешки ръце. Това обаче е само зритлена измама, защото колоните са изцяло дело на природата, която е изваяла това невиждано и интересно чудо от базалтови скали.

Броят на колоните е около 37 000, а най-голямата ширина на Пътя на великаните е 12 м., колоните са най-високи в тясната му част. Те са предимно 6-стенни, с диаметър 37 – 51 см и височина до 6 м. 

Множество легенди и митове се носят за формирането на това място. Ако го видите с очите си, ще разберете защо. Трудно е да се повярва, че няма никаква човешка намеса и колоните не са изработени.

Според ирландската легенда Пътят е построен от гиганта Фин Мак Кумхал, а другият му край се намира на отдалечения на 120 км остров Стафа в Шотландия. 

Ирландският великан Фион Мак Кумхал е предизвикал шотландския великан Бенандонер да се борят, за да се реши кой от двамата е по-силен. За целта Фион построява път от базалтови колони през морето, където да се проведе сблъсъкът.

Фин Макккул е ловец–воин в Ирландската митология. „Павираният път“ е „построен“ от него за тепих на 2 великани, които имали различия помежду си. 

Модификация на тази легенда обяснява, че Фин Макккул е построил мост към своята любима на шотландския остров Стафа.

Истинската причина за образуването се крие преди около 50–60 млн години, когато от земните недра тук изригнала лава, която потекла към морето. Лавата се изстудила много бързо и при втвърдяването си се начупила на правилни 6-стенни огромни стълбове. На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините“, „Купата за пунш“, „Ветрилото на моята лейди“.

Великанският път попада в международното полезрение през 1739 г., когато ирландският артист Сузана Дрюри изрисува с акварели колоните, а през 19-и век Пътят става туристическа дестинация, която с годините става все по-популярна и през 1986 г. попада в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО. Днес северноирландците се гордеят много с обекта и твърдят, че той трябва да е осмото чудо на света.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!