Какви тайни крие сградата на Софийската опера и балет? Къде се намира ложата на Тодор Живков? Защо всички стени на Операта са кухи и какво е най-специалното на тавана в залата?

Следващия път, когато минете покрай сградата на булевард "Дондуков" или посетите опера или балет, отворете този мини-гид с история и потайности, уловени зад кулисите на тази сграда. По време на първата Нощ на театрите в София 2013 Операта отвори вратите си за посетители, които можеха да последват увлекателния разказ на гид из гримьорните, сцената и залите за репетиции на Операта.

Гримьорната на Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова

Намира се на втория етаж. В тази малка гримьорна са се подготвяли за спектакли прочутите български певици Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова. Вътре има пиано, огледало, както и кушетка, където солистките на Операта да могат и да си отдъхнат. Днес гримьорната се използва от солистите на Операта.

Къде е Ложата на Тодор Живков?

Като продължите направо покрай Билетния център, коридор ще ви отведе до Ложата на Тодор Живков. Там има специално създаден вход от съображения за сигурност, така че висшите държавници и самият Тодор Живков са паркирали автомобилите си и директно са влизали. Днес ложата все още е известна с името на най-дългогодишния си ползвател и може да бъде наета.

Как изглежда гримьорната на балерините?

Малка, кокетна, с огледала и лампи над тях... Почти като по филмите, но не съвсем. За Нощта на театрите солистите специално са оставили някои предмети – рокли, пачки, бижута. Уютът на гримьорната като че ли идва от магията на балета, а не от мебелите.

Малките тайни на голямата опера

Къде се крие тайната на перфектния звук?

Тъй като нивата на улиците „Дондуков“ и „Врабча“ (успоредните от двете страни на Операта) са с голяма разлика, формата на залата е подобна на раковина (загледайте се следващия път). Тази форма наподобява вътрешността на музикален инструмент и е причина за отличната акустика.

При строителството архитектът на сградата Лазар Парашкеванов използва само най-висококачествени български материали. Плочите са направени от един от най-висококачествените видове мрамор в света, а за ламперията специално издирва най-редки и ценни дървесни видове, от които по принцип се правят цигулки, виолончела и контрабаси.

Кухите стени

За още по-добра акустика всички стени на операта са двойни и имат кухина между двата слоя. Т.е., ако човек влезе в тази кухина, може да обиколи цялата опера. Освен това във всички стени в залата има специални т.нар. „гърнета“ - специални кухини, в които звукът да резонира.

Таванът на няколко нива

Загледайте се и в тавана на Операта – освен, че е произведение на изкуството, той е на няколко нива, които са перфектно изпълнени от акустична гледна точка, за да може звукът да влиза между тях, да се върти, да резонира и да се връща към залата по особен начин – все едно зрителите са разположени във вътрешността на музикален инструмент. Под сцената пък има друга кухина – бившият ресторант „Опера“, в който всичко е било изработено от дърво, отново за по-добра акустика.

Защо входът на Операта не е откъм „Дондуков“?

До 20-те години на миналия век операта още не е имала своя сграда. Управляващият Земеделски съюз закупува цялото място между улиците „Париж“, „Дондуков“, „Раковска“ и „Врабча“ за изграждането на сграда на съюза и театър. След падането на правителството на Стамболийски обаче плановете се отглагат чак до 1947 г., когато вече има построени други сгради, а трафикът по "Дондуков" все повече нараства. Архитект Лазар Парашкеванов не може да планира входа откъм „Дондуков“, защото тротоарът е много тесен, не може и откъм „Раковска“ заради наклона и така остава улица „Врабча“, където проектира компромисен вариант.

Срещата на Кемал Ататюрк с българската опера

На един от първите спектакли, които Операта изнася, след като се нанася в сградата на Народния театър (от 1921 г. опера и театър си делят сцената на Народния театър, защото операта още си няма своя сграда), присъства Мустафа Кемал Ататюрк – водачът на светските реформи в Турция. Секретарят на Ататюрк посочва в своите записки, че след невероятното представление, на което присъства, турският държавник цяла вечер не е мигнал. На въпроса на секретаря си какво става, Ататюрк отговаря: „Нация, която може да направи такава опера, каквато с теб гледахме в София, не можеш да победиш нито с оръдие, нито с войска“.

Кемал Ататюрк се зарича, че като се върне в Истанбул, първото нещо, което ще направи, е да постави първия камък на Истанбулска опера. Така и се случва.

Работниците, които работиха без пари

Малко преди завършването на Операта комунистическата власт обявява, че вече няма нито лев за строителството. Архитект Парашкеванов обаче е успял да създаде много силно приятелство с работниците, които безкористно и без никакво заплащане още шест месеца работят по завършването на сградата. И не само това – те сами завършват най-сложните гипсови отливки, орнаменти и детайли, които иначе е трябвало да бъдат направени от майстори с години опит.

Първото представление на Операта в новата й сграда през 1953 г. По думите на френския диригент и критик Херман Абендрот „След Миланската Скала залата на Софийската опера има най-хубавата акустика в света“.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!