Приказки от Канарските острови

  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови
  • Приказки от Канарските острови
    Приказки от Канарските острови

Фуертевентура

Нашето пътешествие из приказката на Канарските острови започна именно оттук. Пристигнахме с ферибот от самата Африка (от един марокански град в Сахара, да сме по-точни) и първото ни впечатление от прочутите Канарски острови беше: „Е, нищо особено, пак пясък!”. Фуертевентура се слави със своите предълги плажове от пясък и почти пустинни пейзажи, затова ще бъдете очаровани от гледката, но само ако не идвате от Сахара, както направихме ние. Местното население на Фуертевентура и Лансароте с гордост разказва на гостите си за феномена „Сироко” – от време на време пустинният вятър на Африка издухва тонове пясък върху тези два най-близки до африканския бряг острова (Фуертевентура е само на 90 км от континента). Рай за сърфистите. Почти през цялата година духа умерен до силен вятър, за което говори и името на острова – Fuerte - „силен” и viento – „вятър”. Вятърът е наистина силен и постоянен, създавайки условия за целодневно обяздване на вълните, и тук дори се организира световно първенство по уиндсърфинг.

Лансароте

Тъй като не сме особени любители на вятъра, а и в Сахара се бяхме насладили вече на пясъчна буря, набързо решихме да сменим острова. Най-близкият до Фуертевентура е Лансароте – по-малък и още по-слабо населен. Интересното за него е, че всички (или поне по-голямата част) от сградите са издържани в строго определен архитектурен стил - в бяло и зелено. Островът се посещава най-вече от англичани, затова ресторантите предлагат масово „Инглиш брекфаст”, но не се подлъгвайте. Винаги пробвайте местна храна като прословутата испанска паеля, разбира се, и множеството от блюда с морски дарове, прясно наловени от океана. Говорейки за морски дарове, видяхме и огромното имение на Омар Шариф - приказни кули в бяло и зелено, вградени в скалата – и напуснахме Лансароте в търсене на нещо по-различно от пясък, скали и вулканични гледки.

Ла Гомера

Това е малък остров, казват, единственият, който не е от вулканичен произход. До него се стига с ферибот от Тенерифе, но има и вътрешно летище. Най-интересното тук е паркът Гарахонай, който е разположен в по-горните части на острова. Там се развихря някакво особено климатично явление, което се изразява в една постоянна шапка от мъгла и ръмене и колкото повече се изкачваш нагоре, толкова повече потъваш в този своеобразен облак. В резултат, се е оформила лианова гора с растителни видове, за които се говори, че са още отпреди ледниковия период! Всичко било така, както когато динозаврите крачели из гората, само че сега тях ги няма, а вместо това острова са заселили немски туристи, които са си направили цяла колония. На Ла Гомера можете да практикувате свободно немския си език, освен това можете да отседнете на къмпинг в подножието на парка Гарахонай само за 2 евро на нощ (ние останахме седмица!) Да, цените са по-ниски от тези по българското черноморие и това се отнася не само за този остров. Средна нощувка в къща излиза не повече от 18-20 евро на човек, а ако владеете испански, което препоръчваме горещо, можете да се спогодите и за още по-изгодни оферти.

Тенерифе

До Тенерифе има полети от почти цяла Европа, а от България можете да стигнете с полет през Германия или Испания. Този остров е голям, така че на него можете да видите какво ли не – от мегалуксозни и заселени курорти до спокойни селца и национални паркове. От Тенерифе ще направите и връзката с останалите малки острови, които искате да посетите. Задължителната дестинация на острова е националния парк Тейде. Там се намира най-високият връх в кралство Испания – връх Тейде, който стърчи на цели 3718 м. За да го покорите, задължително трябва да вземете разрешително от столицата Санта Крус преди това. Те ще ви кажат в кой ден да отидете, защото климатичните условия са променливи и в лоши условия не се допускат изобщо туристи в парка. Можете да си представите как ни прозвуча като на българи идеята да се разкарваме отново до столицата за някакво листче само за да се качим на планина! Но веднъж сдобили се с документа и влезли в парка, започнахме да оценяваме намесата на държавата в планинарството. Факт – нито един фас по пътя! Факт – коли НЕ се допускат след площадката на 2000 м надморска височина, където те и оставя автобусът. След тази площадка има разработена пътека, по която да се изкачиш нагоре и можеш да вървиш само по нея, иначе служителите на парка ще те смъмрят. За по-мързеливите има и лифт до 3400 м, а останалите метри до върха ги изкачават онези с въпросното листче от столицата. Организирано е по-този начин, за да няма блъсканица горе при самия кратер със серни изпарения, а и за да се контролира целия поток туристи като цяло. При ясно време от височината на самия кратер на 3700 м се виждат някои от островите и ние самите имахме страхотния късмет да уцелим чисто небе горе.