Потопете се в атмосферата на провансалските пазари и спечелете книгата "Отново Прованс" на Питър Мейл (Издателство "Гурме"). Как? Научете в края на откъса.

***

За мен миговете – звуците, гледките и миризмите, съставляващи тъканта на всекидневния живот, определят характера на Прованс също толкова, колкото историята или пейзажа.

И ако трябва да избера един-единствен пример какво най-много ми е липсвало в Америка, това ще е селският пазар, нищо необикновено, просто обичайната сбирка от сергии, които се редят ежеседмично във всеки град от Апт до Везон ла Ромен.

Тези пазари моментално очароват окото с ярките цветове на цветята и зеленчуците, с ръчно написаните табелки, със сергиите, засенчени от древни чинари или сгушени до още по-древни каменни стени. Може да са подредени художествено от фотограф на картички или за разгара на сезона, за да бъдат разглобени и забравени в края на лятото. Но ще ги намерите и през януари, както през август, защото хлябът на продавачите идва от местните обитатели. Туристът е просто конфитюр върху филията. Добре дошъл, но не жизненонеобходим.

Търговците на сергиите и клиентите се познават и пазаруването е бавно и съпътствано с много приказки. Чисто новата усмивка на стария Жан-Клод получава заслужено възхищение, докато той избира сирене, и следва обсъждане на правилната консистенция, като се има предвид наскоро поставената му изкуствена челюст. Бри ще е твърде лепкаво. Мимолет ще е прекалено твърдо. Може би ще е най-добре да вземе бофор, докато свикне с новите зъби.

Мадам Далмасо изпада в дълбока подозрителност към доматите. Твърде рано е, за да са местни. Откъде са? Защо на табелката не е написано мястото, откъдето идват? След разследване – стискане и душене със свити устни – тя решава да изостави предпазливостта и да пробва половин килограм.

Брадат мъж се носи бавно към сергията си с чаша розе в едната ръка и бебешки биберон в другата. Той е за бебето глиган, което е осиновил - прасенце, чиято черна муцуна потрепва при миризмата на мляко. Цветарката връща на жена ми рестото и се пъха под сергията, за да се появи с две пресни яйца, които опакова във фуния от вестник. От другата страна на площада масите пред кафенето вече се пълнят. Над съскането и тракането на машината за еспресо глас от радио „Монте Карло“ възторжено описва състезанието от тази седмица. Откъде намират тези хора, които никога не спират да си поемат дъх?

Четирима старци седят в редица на ниска каменна стена, чакат пазарът да приключи и площадът да бъде разчистен, за да играят boules. Върху стената до тях седи куче. Трябва му само кепе и ще заприлича съвсем на мъжете, търпеливо и сбръчкано.

Когато продавачите започват да прибират, се усеща ясно доловимо очакване. Обядът се носи във въздуха, а днес е достатъчно топло да се яде навън...

***

Спечелете книгата "Отново Прованс" на Питър Мейл (издателство "Гурме"). Споделете в коментар под статията кое предпочитате - пазар или супермаркет?

Печелившите ще бъдат изтеглени чрез жребий и обявени във фесйбук страницата на Peika.bg на 21 октомври 2013 г.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!