Равело: Вдъхновението на Вагнер

  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер
  • Равело: Вдъхновението на Вагнер
    Равело: Вдъхновението на Вагнер

Равело е от онези прекрасни градчета, в които през повечето време трябва да гледате нагоре или надолу. Брегът се спуска стремглаво към морето, по стръмното се вият улички, накацали са онези старовремски италиански къщи с дървени порти и миниатюрни тераси, по които цъфтят безумно лилави храсти.

Тук-там боята на фасадите е поолюпена, но това сякаш придава благородна патина на Равело. Но на Амалфийското крайбрежие, нищо не изглежда излишно.

Пристигнахме малко след празника на града (27 юли), но пък в разгара на музикалния фестивал, който продължава цяло лято и в голямата си част е посветен на Рихард Вагнер. На пръв поглед това може да изглежда нелогично, но Вагнер прекарва известно време в Равело през 1880 г. Точно тогава пише операта в три действия „Парсифал“ и в градините на вила Руфоло открива вдъхновение за вълшебната градина на Клингсор. В книгата за гости на вилата на 26 май 1880 г. Вагнер е написал: „Вълшебната градина на Клингсор беше открита“. Днес тези думи са гравирани на каменна плоча на самия вход на вилата.

Оказа се, че от стотици години Равело привлича известни художници, писатели, поети... Вдъхновение тук са откривали холандският художник Ешер, американският пианист Ленард Бърнстейн, испанският художник Миро. Още през 13-ти век тук се подвизава италианският писател Бокачо, а няколко века по-късно примерът му е последван от Вирджиния Улф, Греъм Грийн, Тенеси Уилямс и Гор Видал.

Не е чудно, че Ландолфо Руфоло, герой в „Декамерон“ на Бокачо, описан като един от най-богатите мъже в Италия, избира именно тази скала с гледка към Амалфийското крайбрежие за своето имение. Представете си как през 13-ти век този дворец в арабско-сицилиански стил е посрещал един ден мавърски емири, а на следващия – френски крале.

Градчето предизвика толкова въздишки и „ах“, и „ох“, че ми се прииска да се омъжа тук. А малко преди да си тръгнем, видяхме двойка, която беше организирала сватбата си именно тук – в божествените градини на вила Руфоло.  

 

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, любопитни традиции и съвети за пътуване!