Отправната точка за водопада е Годеч. Най-лесният път е като поемете към Калотина и при Драгоман да завиете надясно.

След Годеч се тръгва към село Туден, а след него оставате по шосето към Разбоище и поемате през нивите по черен равен път. В него дъждовете понякога изравят дълбоки коловози, затова ви препоръчваме да ходите там в по-сухите периоди на годината.

След 2-3 км пътят извежда до Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е единственият манастир в България с пет черкви, като всички са долепени една до друга. Към днешна дата действаща е само „Св. Георги“, другите – „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“, още не са готови.

Пътищата след Букоровския манастир свършват и започват пътеки, които трудно се следват. Така или иначе – целта е само напред, просто трябва да намерите удобно място, откъдето да успеете да слезете до долината, която е хубава и дива – гъсто обрасла и трудно проходима.

Сред местните река Дракул е по-известна като Барата. В Туден някои я наричат Дракона, на други места е кръстена Дракула. Цялата тази суматоха е за една рекичка, дълга не повече от 5-6 км, която сега е напълно пресъхнала. А дори когато е пълноводна, е толкова голяма, че на места може да се прекрачи.

След 15-20 минути вървене от манастира, по хубава стръмна пътека, ще се озовете над водопад Котлите, който е висок около 20-25 м. Той представлява каскада от три скока, всеки от който завършва с малко езерце. Под него има дълбок и спокоен вир, в който плуват малки рибки, а скалите наоколо са обрасли в мъх.

Само на 30-ина мин. пеша по река Дракул ще стигнете до мястото, където се влива в река Нишава. Високо горе, на десния ѝ бряг, пък си личи големият вход на пещерата Дракул. Местните хора я знаят като Дракула и преди години се е използвала за овчарник.

Посетете това малко бягство от града, където ще намерите истинско спокойствие!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!