Текстът и снимките са изпратени от Яница Георгиева за конкурса на Peika.bg "Разкажи и спечели". Участвайте и вие и можете да спечелите последната ни книга "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици". Повече информация за конкурса можете да откриете ТУК.
Искам да ви разкажа за моето пътуване до и в Италия. За втори път посетих тази страна и за втори път се изпълних с възхищение, много спомени и емоции.
Отправната ми точка беше летище София. Планът беше да пообиколим Италия, като започнем от Милано и стигнем до Рим. Полетът беше бърз и спокоен, а гледката на Алпите отгоре е уникална- покрити със сняг върхове през месец май, на една ръка разстояние.
С леки съмнения за дъждовно време кацнахме на летището. От там се качихме на един от многото автобуси за центъра на Милано, без да знаем как изглежда въпросният център. Автобусът спря пред огромна масивна сграда- гарата. От там като едни истински туристи тръгнахме пеша, жадни за впечатления и снимки. Първоначално разчитахме на новите технологии, с които обаче не успяхме да се ориентираме. Вървейки по улиците, попаднахме на голяма ученическа група, към която се присъединихме, защото предположих, че те със сигурност отиват на интересно място. Така стигнахме до замъка на Сфорците. Влязохме в двора и попаднахме в друга епоха. Пресякохме двора и се озовахме в живописния парк Семпионе. Направихме си страхотна разходка, купих си туристическа карта на града и започна голямото обикаляне.
В търсене на прочутата Миланска катедрала се потопихме в типичния италиански дух на малките улички, но се докоснахме и до космополитността на града. Милано съчетава в себе си романтичното минало с градския прогрес. Разбира се, за Миланската катедрала имаше огромна опашка и пропуснахме влизането, но посетихме много малки катедрали.
Близо до катедралата бе разположена Миланската скала, за която очаквах да е по-грандиозна. Точно срещу сградата се намира статуя на Леонардо. Изумих се колко много хора се снимаха там, включително туристи от Бразилия.
Разходката в Милано продължи до късно вечерта и завърши с богата вечеря в типично италиански стил в ресторант до парк Семпионе.
На следващия ден обиколката на града продължи и приключи оттам, откъдето стартира - гарата. Купихме си билети за влака до Флоренция, като следващата ни спирка беше Сиена. В Италия има различни линии влакове в зависимост от скоростта, с която се движат. Цените доста се различават, но пред алтернативата да загубим цял ден в пътуване, си купихме билети за червената линия- влак, който се движи с 300 км/ч. Имайте предвид, че на гарата има автомат за билети. Ако ви се наложи, купете си билети от там, а не от гише, където цените са по-високи с няколко десетки евро. Пътуването беше комфортно и определено за мен си беше голяма атракция, въпреки цената, която платих. След около час и половина пристигнахме във Флоренция - изключително красив град, който вече съм посещавала и поради тази причина се прехвърлихме директно на влака за Сиена.
Сиена е уникален град в сърцето на Тоскана. Удивителна природа около града, уютна атмосфера в града. Старият град, разположен зад крепостни стени, е съхранил своята автентичност. Улиците са тесни, сградите са високи, покрай нас минават Веспи, глъчка се чува навсякъде. Разходката е в разгара си, когато, минавайки между две сгради, пред мен се разкрива грандиозна гледка - Пиаца дел кампо с високата кула. На това обширно пространство ежегодно се провеждат традиционни конни състезания.
Друга забележителност в града е Сиенската катедрала. Тя по нищо не отстъпва на останалите световно известни катедрали, освен по опашката от посетители- доста по- къса е. В катедралата могат да се видят уникални неща, като библиотеката например. Горещо препоръчвам да посетите града и неговите забележителности! Всъщност самият град е една забележителност.
От Сиена с автобус се придвижихме към Рим. Вечният град! За него е изписано толкова много. Каквото и да кажа, едва ли ще впечатля някого, но освен Колизеума и Ватикана, Пиаца Навона и Фантана ди Треви, видях уникални, грандиозни, великолепни произведения на изкуството и архитектурата. Сега разбрах защо всички казват, че Рим трябва да се посети. Аз бих добавила- задължително пеша, а ако искате да видите и Папата- задължително в неделя, като мен.
Пътешествието из Италия продължи една седмица. Равносметката е изминати около 100 км. пеша, мазоли по краката и много спомени в сърцата! Пожелавам ги на всеки!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
