Оскар Дюфрен е 34-годишен мним поет. Защо мним ли?

Защото „Бог не е дарил писателя с поетичен талант, а с таланта на окаяния живот.” Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи – мъж като всички други. ЗатоваФредерик Бегбеде определя книгата си "Романтичният егоист" като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Тук той отново проявява искрящото си чувство за хумор, умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и да изразява критичното си отношение към света, който ни заобикаля: „Колкото повече печеля, толкова по-беден става животът ми”.

Прочетете откъс от „Романтичния егоист“ на Фредерик Бегбеде (издателство Колибри).

*

Понеделник

Да не си въобразяваш, че имам кой знае какво за казване? Че съм преживял нещо важно? Едва ли, едва ли. Аз съм просто човек. Моята история е като на всички останали. Докато прекарвам един час на бягащата пътека, имам чувството, че съм метафора.

Вторник

Писнало ми е от помията, която се лее по страниците на вестниците и списанията. Няма нищо по-отчайващо от всички тези мрънкащи хроникьори на заплата, от тези стахановци в скърцането със зъби. В редакциите гъмжи от повече или по-малко известни журналисти, които получават хонорари наред и се гневят по поръчка. Човек може да види снимките им в горния ляв ъгъл на страницата. На тях те непременно са свъсили вежди, за да подчертаят недоволството си. Имат мнение за всичко и уж оригинална гледна точка (в действителност открадната от някой събрат по перо), заяждат се за какво ли не; с една дума, леле-мале, докъде ще стигнем така.

Ето че дойде и моят ред. Поне веднъж седмично ще трябва да мразя, да се жалвам в петъчно-съботно-неделните издания. По цяла седмица ще диря повод за недоволство. На трийсет и четири години ще се превърна в дърт платен мърморко. Същински Жан Дютур (без лулата). Не, не искам, отказвам се, предпочитам да публикувам личния си дневник, моите бележки, писани на нервна почва.

***

Събота

Кризата на петдесетте при мен настъпва с двайсет години по-рано.

***

Понеделник

Много ми се ще да видя каква физиономия би направила Бриджит Джоунс, сократизирана от Филип Солерс. Казвам това, защото се намирам на остров Ре и всеки момент очаквам да зърна автора на „Страст фикс“. Времето е хубаво, аз съм сам и смятам да се пусна на момичетата от близката дискотека „Бъкингам“. Всички я наричат „Бук“, защото, както е известно, това е литературен остров.

Вторник

Направо да те е гнус да гледаш колко са щастливи жителите на остров Ре. На тях всичко сякаш им е поднесено на тепсия: стигат им чаша „Розе де дюн“, дузина стриди с мляко, една яхта, една вила с осем спални за децата, по които всичко е с марка „Cyrillus“, и ето ги грейнали от щастие. Остров Ре представлява плоска скала, покрита с ухилени до ушите многодетни семейства. За такива хора трябва да бъде измислена нова телевизионна игра: „Кой иска да изгуби милиони?“.

Тук всички се казват Жофроа. Много е удобно. Викнете на плажа „Жофроа“ и всички ще се обърнат с изключение на Оливие Коен и Женевиев Бризак, което ще ви даде възможност пътем да ги поздравите. Добър ден на всички! Аз съм Оскар Дюфрен, моден писател, романтичен егоист, нервозен добряк. Заглеждам блондинките на велосипеди. Обичам омари на грил, забранена трева, бухти с пясък, едри кайсиеви гърди и чуждото нещастие. Снощи изпаднахме в откровения по въпроса за срамните ни музикални вкусове:

Аз: Понякога обожавам Флийтууд Мак... (Свеждам очи.)

Людо: Ами... Слушам от време на време Кабрел... (Гледа встрани.)

Жена му: Лени Кравиц има няколко чудесни мелодии... Стават за слушане в колата, нали? (Навежда глава.)

Тъкмо тогава в стаята влезе племенницата на Людо и ни накара да постигнем пълно съгласие, като каза:

– Къде ми е дискът на Лори??

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!