В исторически план свободният дух на град Русе и русенци може да бъде открит още през Възраждането и ранните години след Освобождението. За това говорят редица обекти в града, превърнали се в негови символи.
Паметникът на свободата
Безспорно най-емблематичният паметник тук е Паметникът на свободата, извисяващ се на едноименния централен градски площад и намерил място в герба на града. Историята му започва много по-отдавна от празничния ден на 11 август 1909 г., когато хиляди хора от цялата страна се стичат в Русе за неговото откриване.
Първите плахи идеи за построяването на паметник, с който да се отдаде почит на загиналите за свобода, са от началото на 80-те години на XIX век. Тогава от будни и свободни духом русенци е създадено Поборническо-опълченското дружество, известно с изключителното си родолюбие, твърде далеч от всякаква поза и комерсиалност. Членовете на Дружеството лансират идеята и първият камък е положен на 4 септември 1890 г.
Малко известен факт е, че първоначално избраното място не е центърът на града, а началото на днешния Парк на младежта, където по това време се оформят първите алеи. През следващите пет години Дружеството и Общината изпитват финансови затруднения и по тази причина през 1895 г. започва нова кампания за построяването на паметника. Взето е решение паметникът да бъде издигнат в центъра, който все още се оформя като такъв. Земите там са отчуждени в полза на създаването на градска градина. По подобие на Люксембургската градина в Париж, през този период тя е опасана с желязна ограда, която вечер се заключва. Интересен факт е, че след демонтирането ѝ, същата тази ограда е поставена около двора на най-старото светско училище в града - I ОУ „Отец Паисий“ и може да бъде видяна там и до днес.
През 1895 е сключен договор със строителния предприемач Стойчо Кефсизов – опълченец и участник в боевете на Шипка. Той приема проекта като делото на живота си без да търси лична изгода. Общо са събрани 150 хиляди лева, от които средства на Поборническо-опълченското дружество, дарения на българи от цялата страна и 50 хиляди лева, дарени от братя Симеонови – известни банкери и създатели на Търговско-индустриалната камара в града.
Гранитните блокове за изграждането на паметника са докарани от Австрия. Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител – Александър Втори. Авторът ѝ е известният италиански скулптор Арналдо Цоки, но тъй като той създава подобна скулптура и в София, срещу Народното събрание, се взема решение монументът да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка държи меч, а с другата сочи на север, от където са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877“. Трите странични барелефа показват моменти от сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Двата лъва пред паметника също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. В задната част има две оръдия-трофеи.
Паметникът е доставен в Русе през 1907 г.. Окончателно е завършен през 1908 г. и остава само княз Фердинанд да го открие официално. В тази година обаче това се оказва невъзможно потънал в кипежа на подготовката и обявяването на Незавимостта, той не успява да присъства. Затова на 20 юни 1909 г. Дружеството известява, че освещаването ще бъде на 11 август. От този момент нататък Общината поема изцяло разходите за последните довършителни работи и церемонията.
Вестта за откриването на паметника има изключително силен отзвук в цяла България. От много градове идват участници във войната. Сред бившите опълченци са Панайот Хитов, Христо Македонски и стотици други ветерани от Варна, Плевен, София, Шумен и много други градове. В тържествения ден идва и специална делегация от столицата – генерал Радко Димитриев, премиерът Александър Малинов, министърът на правосъдието Тодор Кръстев и министърът на вътрешните работи Стефан Паприков. С много овации е посрещната Райна Княгиня. След отслужена панихида паметникът е тържествено открит от генерал Кирил Ботев – представител на царя. Скоро след това той се превръща в емблема на града и един от най-обичаните му символи.
Пантеонът на възрожденците
Но Паметникът далеч не е единственият обект в града, почитащ паметта на българите, дали живота си за националната свобода. Паметник от новата българска история е Пантеонът на възрожденците – национален храм-костница. Мемориалният комплекс е открит на 28 февруари 1978 г. по случай стогодишнината от Освобождението на България и е изграден по проект на арх. Никола Николов.
В него са положени костите на 453 радетели на българското национално Възраждане, сред които участници в Ботевата чета, Червеноводската чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. Част от легендарните българи погребани в него са Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и много други герои.
Къща музей „Захари Стоянов“
Възрожденският дух на русенци може да бъде усетен и в къщата музей „Захари Стоянов“, отворила врати за посетители през март 1978 г. Захари Стоянов е пряко свързан със семейство Обретенови и с Русе. Духовното му съзряване в Русчук и благотворното му проятелство с Никола Обретенов са определящи за по-късния жизнен път на Стоянов. Считащ Русе за свое второ родно място, след Освобождението се установява за втори път тук и се жени за най-малката от децата на Баба Тонка – Анастасия.
Експозицията „Семейство Обретенови“ също се намира в къщата-музей „Захари Стоянов“. Добра новина е, че в най-близко бъдеще, след течащ в момента ремонт, ще бъде отново отворен съществувалият до 1992 г. музей „Баба Тонка“, който е и първоначалният дом на тази експозиция.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
