Слушате ли само децата по време на разходка в планината, сигурно няма да стигнете много далеч.
Обратно, ако не обръщате внимание на техните нужди, потребности и желания надали ще изпитате наслада при достигане до крайната точка. Постоянни предупреждения, заплахи и подвиквания към децата често помрачват настроението на цялата група.
Ето няколко ценни съвета от Радослав Байрактаров, за да се насладите на разходката в планина с деца:
Освежете скучни пасажи с откривателски игри и наблюдение на животни/растения - бръмбари, мравки, гъби, птици, маркировка правят прехода разнообразен и му предават изследователски характер. Например аз често карам децата да откриват маркировката и те с голям ентусиазъм тичат напред и се състезават, за да намерят следващия знак. Освен това им обяснявам за какво служи тя и как да разпознаят, дали са на правилния път.
Обръщайте внимание на малките открития на децата и ги насърчавайте да правят нови. Често децата виждат неща, които възрастните пренебрегват или считат за незначителни. Изслушайте ги и ги поощрете. Дали ще е някой бръмбар или интересно цвете - просто им обърнете внимание и им кажете, че ги чакат нови, още по-интересни открития по пътя.
Разкази, легенди и приказки - могат да се свържат с видяни обекти и да спомогнат преминаването на по-скучни части от прехода. Увлечени в слушане, те бързо изминават значителни разстояния. Пеенето на любими песни заедно също разведрява обстановката и помага на групата да се движи напред без излишни спирки и отклонения.
Децата се мотивират да ходят, когато са в група. Ще се учудите колко много вървят децата ви, когато ги съберете с други. Особено ако има по-големи деца, те служат за пример за по-малките и ги карат да ги следват неотлъчно. Моят личен опит с група деца потвържадава това. Малък проблем може да се окаже, ако сте с две деца и едното иска да бъде носено. Това може да накара и второто да поиска същото. В по-голяма група този ефект не съществува.
Сменяйте ролите с децата и им дайте възможността те да водят групата. Ще видите колко целенасочено и бързо те ще ви поведат в желаната посока. При повече деца сменяйте водачите. Това повдига самочувствието им и ги учите на игра на отговорност и екипност. По-големи деца могат да участват при планиране на прехода.
Измисляйте игри по време на отдих. Децата не могат просто да седят на пейка и да почиват, те имат нужда да се движат дори по време на почивка.
Оставете малките деца да се придвижват самостоятелно и да трупат собствен опит. В същото време бъдете наблизо и съблюдавайте правилата за безопасност. Дъщеря ми Ема искаше да върви сама още от 1 година и 4 месеца. Сама търсеше помощ, когато имаше трудно преодолими места. При опасни пасажи аз държах ръцете й над главата й и вървях зад нея.
Научете децата да опазват животинския и растителен свят. Бъдете и вие добър пример. Не късайте редки растения и не унищожавайте животни (бръмбари, мравки, прилепи, гущери). Взимайте всички отпадъци с вас и ги изхвърляйте на предназначени за това места. Така скоро ще видите как децата ви ще дават добър пример на други деца.
Малки сувенири (камъчета, празни охлювни къщички, паднали пръчки) могат да бъдат взимани. Може по-късно да бъдат оцветени или да послужат за игра.
*
Прочетете още от съветите на Радослав Байрактаров в Peika.bg. Вижте още и от публикациите в блога му тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
