Първото селище на територията на днешния град Сапарева баня датира още от времето на ранния неолит. При траките поселището било наричано Германия –  от “герм”, което означавало “горещ”.

Още от древни времена градът е известен най-вече със своите горещи минерални извори. Тук до ден днешен водата е с най-високата температура в цяла Европа – цели 103 °С. На герба на общината гордо стои гейзерът-фонтан, намиращ се в градския център.

Лечебните свойства на водите в региона са открити още от траките. Природните богатства, климатът и местоположението на общината в подножието на Рила са предпоставка за развитието на балнеолечебен, екологичен и селски туризъм.

Извор на гордост

От гейзера в центъра на Сaпарева баня извира най-горещата минерална вода на територията на Стария континент. Тя се изстрелва на височина от 18 мeтра и лекува заболявания на нервната система, кожата, дихателните пътища, опорно-двигателния апарат и дори някои видове отравяния.

Неразрушимата църква

Друга местна забележителност - църквата “Св. Никола” - е строена през 12-13-ти век. Според легендата след Кримската война група черкези започнали да я рушат. Един от тях обаче паднал заедно с купола и загинал. Останалите решили, че това е наказание от Бога за скверното им дело и преустановили действията си.

Църквата е била изцяло изписана отвътре, но за съжаление от стенописите днес са запазени само отделни фрагменти.

Интересно е да се обърне внимание на характерния ѝ градеж – тип „потънала тухла“, както и на дванадесет-стенния купол и аркираните ниши, благодарение на които тя е добила живописния си вид.

Сънища, превърнати в реалност

Храмът “Успение Богородично” в с. Сaпарево е построен по инициатива на най-бедния човек в селото. Твърди се, че Богородица му се явила насън и му заръчала да построи църква. Казала му и къде може да открие заровени пари, с които да финансира начинанието. Котлето, в което те наистина били намерени, все още се съхранява в църквата.

Самият храм представлява умален вариант на църквата в Рилския манастир, вкючително като интериорна декорация. Градена е от майстори строители, дърворезбари и иконописци.

Ресиловският манастир също е построен след съновидение. Жената на селския кмет била против построяването на нов храм. Насън обаче видяла Богородица, която ѝ казала, че самата тя е избрала мястото за новия манастир. Кметската съпруга се събудила със съвсем различна нагласа и започнала да помага щедро със собствени средства и труд за изграждането на Ресиловския манастир.

Друг ктитор е цар Борис III, който дарил пари за прозорци на църквата.

С тези помощи и с доброволния труд на жителите на околните села един от най-бедните райони в страната през 30-те години на 20-ти век се сдобил със собствен манастир. Близо до него има и аязмо с лековита вода.

И на финал...

Висок 39 мeтра, той е кулминацията на каскадата на едноименната река, която съдържа шест по-малки предхождащи го водопада. Водопад “Горица” е живописен, пълноводен, буен и шумен. Името си реката и водопадът дължат на легендата за красива девойка, която живеела щастливо с един овчар. Местният турски бей обаче поискал да я отвлече за своя жена. Подгонена от слугите му, тя стигнала до скалите и се хвърлила от тях, избирайки смъртта пред нерадостното съществуване в плен, далеч от любимия. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!