Знаете ли кое е най-високо  населено място на Балканите?

Намира се в сърцето на Родопите, под връх Преспа – това е село Манастир. На 1500 метра надморска височина връзката с Wi-Fi почти липсва, но тази с природата е по-осезаема от всякога. Тук ухае на билки и свежест. Смесените гори от бук, смърч и ела са като прохладна одая в горещите летни дни. А когато снегът затрупват всичко, селото сякаш заспива дълъг зимен сън.

Село Манастир е създадено след Освобождението – през 1890 г. от седем родолюбиви българско рода от съседно Давидково. Тъй като то остава извън пределите на България, семействата изостават домовете си, взимат малко покъщнина на гърба си и тръгват, водени от жаждата за свобода. Затова и до днес казват, че майка им е Давидково, а баща – свободата!

Преселението се случва през месец септември. Но точно през тази година, снегът пада рано и хората не успяват да  вдигнат къщите си на новото място. Прекарват зимата в землянки. Търпят глад, студ и лишения, само за да  бъдат на българска земя. Селото е вдигнато от нищото с много труд, вяра и ентусиазъм. Всички заедно строят училище за 80 дни, което стои и до днес. Вдигат църква за 28 дни - още преди да завършат домовете си.

Според  преданието селото е основано върху останките на старо селище, близо до срутен манастир, от където вечер се чува звън на камбана. От там идва и името – Манастир (с ударение на първото „а“).

Селото не спира да се развива. За това помагат и десетина млади хора, които се включиха в инициативата "МЕЖьО - презареди на село с КАУЗА", организирана от сдружение "НИШАН". "Межьо" означава седянка, в смисъла на взаимопомощ. Точно това правиха и всички участници в продължение на 5 дни - помагаха на местните с двете си ръце и с цялото си сърце. Идеята е градските хора да се откъснат от еднообразното си ежедневие, да се запознаят с местните традиции и да помогнат на селото. Ето какво се случи през тези 5 дни:

Като за начало всички доброволци можеха да приютят мобилните си телефони в този буркан с прежда, за да се отдадат на истинско презареждане в планината:

Сега вече всички са готови са запретнат ръкави и... да подредят дървата на зимата. Местните, разбира се, работят рамо до рамо с новините си помощници:

Един час по-късно цялата купчина е наредена. Ето го и крайния резултат:

Домакините се отблагодаряват с ръчно месена пита и сирене - за добре свършената работа:

Следващото предизвикателство е прибирането на сеното на чичо Кольо, след като сеното се събере на купчинки. Доброволците усърдно сресаха ливадата с "търмъчене" и накрая натовариха всичкото сено:

Изморени, но щастливи - участниците разбраха тайната на едно от на най-типичните за Родопите ястия - клин. Разбира се, последва дегустация:

Следва варосване на стая в Етнографския музей, която да приюти нова сбирка на предмети от миналото:

Посаждане на борчета в двора на читалището. Местните деца също искат да помагат:

Най-малкият участник в МЕЖьО - Боян на 2.5 години, също се включва в реденето на новата експозиция в Етнографския музей:

 

Доброволците разбраха що е то везан терлик и как се шие той:

След добре свършената работа, всички гостуват в село Дряново. Местните баби ги посрещат с песни и с всевъзможни вкусотии - колаци, клин, пататник, питурки, тикълници, домашно кисело мляко, бърканица и още много, много.

Последни щрихи по работата в музея на другия ден. Ето как изглежда той сега:

Съботата преди Голяма Богородица е време за празник. Селото се събра за родов събор на голямата ливада над кръста:
  

Последен ден - фотосесия с народни носии. Всеки запечатва емоциите от отминалите мигове в село Манастир:

Какво да видите в село Манастир?

Екопътека „Свети дух“ – започва от центъра на селото. Преминава през поляни с ароматни билки като мащерка и жълт кантарион. Оглеждайте се и за горски малини и ягоди – тук са едни от най-вкусните. Пътеката ще ви отведе до параклиса „Свети дух“ и едноименния водопад. Има изградени дървени мостчета, пейки, беседки и много чешми със свежа планинска вода. Пътеката е с дължина 4 км и нарая отново ще ви отведе пред кметството в селото, от където тръгнахте.

Църква „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ – Първоначално църквата била дървена и хората от селото я построили само за седмица. След това на нейно място започнали строителството на днешния храм. Той е един от малкото с плосък таван. Интериорът е семпъл, но иконите са много красиви. На 29 юни – Петровден е храмовият празник на селото.

Параклис „Света Неделя“ – намира се сред вековни ели и смърчове. Екопътека „Свети дух“ преминава покрай него. Всяка година на 7-ми юли там се прави курбан за здраве.

Етнографски музей в Читалище "Христо Ботев" - Още с влизатено, по стенните ще забележите родословните дървета на всички родове в селото, събирани от уредника на музея. В него ще видите предмети от бита на нашите предци - стан, борило за биене на масло, тикла за печене. Музеят вече има и нова част с интресна експозиция, благодарение на участниците в МЕЖьО. В нея ще видите как е изглеждал домът на местните. Всички предмети да дарени от хората в село Манастир.

Полезна информация:

Село Манастир се намира на 21 км. от град Лъки и на 74 км. от Пловдив. На 7 км. е от историческата местност Хайдушки поляни. Оттук тръгват много маршрути из Родопите: до хижа „Свобода“ и хижа „Преспа“ – 2,30 ч., до хижа Момчил юнак – 3,00 ч. и др. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!