Българският див Северозапад е събран целият в първия български роман, написан изцяло на диалект - „Северозападен романь“ от Стоян Николов - Торлака.
„Тая литература е едно към едно. Така се говори ТАМ, в онова вълшебно и диво място. Езикът не може да бъде друг и не бива да се превежда на книжовна норма. Защото ще изгуби и солта, и пипера си,“ казва за книгата Николай Фенерски.
Трудно може да се обясни какво ви очаква, по-добре прочетете сами откъс от романа, а в края му научете как можете да го спечелите.
*
Таралясник до таралясника, мила моя майно льо...
Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше йоще на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната маала помещение, се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата! Нема нищо такова...
Истината е съсем друга и секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забраен и от Гявола край, откъде съм и я, афтуро на проглобената отсегде истореа, се пие за стра от дзаран до дзаран. И порди таа причина една селска кръчма нема кък да не е най-посещаваното помещенее у селото. От друга стрън, зарди беднус мое и да не е плъна до капаците, ама се народ се сбира, ич да не е...
---
На Братан, по родов прекор Чворо, му требваа само неколко дръпания от сплатенио фас време, та да разбере, че мое да си отдъъне. Лаасе имаше шанс и да му се размине. Изкорубеното, упияндурчено общество на селото беше нагръчило на ебавки друг и току-виж се не сетили за сестра му. Не, они обезателно ше се сетат и ше му разкатаат пичката мила майчина, ама мое и да не е днеска. Особено, ако изплъни плано си кък го беше замислил. Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава. По тоа начин и вие, къде не знаате колко уши имате на главата, ше мое да сфанете с кво ви тръкам времето. Абе, тръкам ви... И без тва се чудите от кво да умрете и по цел ден си ровите из носо и другите анални отверстия. Та, те така те стана...
---
Сестрата на Братан, Юбица, беше точилка та дрънка. Кък се вика, толко блага, че да ти се припие от пиченцето й водица. Каам ви, убавицата на поречеето. Но едни чръни коси, на цвет кък се едно нощеска, коги е толко тевно, че и у гъзо да ти бръкнат с колец за домати, нема да разбереш кво баш е станало. Длъги до дирнико и къдрави като влъната на дрът пръч покрай мъдуряцете. Очите й беа зелени, де че ли са изскубани от жабурняко у блатото до ТКЗС-то рано пролецка, а физиономията й беше тесна, ама некак заоблена, се един вид ше рекламира некъв ексфолиант. Верно ви думам, не се алосвам.
А телото, леле телото! Само като требва да го описвам и се накокръжих като преди уволнение, да му го спущим. Юбица ич не беше длъга, ама кръсто и не надвишаваше пегя и половина, и но коги беше омела половин тигань пръжен боб. Цицки като по поръчка – тамън да ти наплънат шаката, остречки като лисичи муцунки, зръната стръчът нагоре, се един вид са видели макье си. Бе, кво да ви прикаам? А, верно, забоварих за надоле!
Гъзо й беше стегнат като на ямайска лекоатлетка, ама манко по-големшък, да му е благо на човек да си я напяска, додек я мандръса. И едни бедъре, стройни, подвижни, направо да я натиснеш на пъто...
Юбица имаше само един недостатък и он у никакъв случай не беше физически. Абе, като се замислим, но не е й недостатък, ама секи да преценява за ньего си... Сестрата на Братан беше най-големио таралясник у целата селишна система.
Дали що двамата беа израснали без баща, а макье нги натискаше на пиенье; дали зарди некъв ген, къде се предаваше през поколение, що баба им беше изпонаебала целата немска рота, къде беше разпределена у селото (барабар с обозо, ако се верваше на злите езици) през Втората световна война; дали що Витко Бозавио я беше сгнявил за пръв път йоще, коги она беше у пети клас? Нема кък да разбереме без регресивна прихотерапия и гадаенье, а ние не верваме ни на науката, ни на разните шмундели, къде се праат на врачки по телевизоро. Кък и да е.
Но се знаа, Братан беше отнесъл иядо подигравки зарди сестра си. Ту му разпрааха с подробности кво праи у сексо (а она праеше такива работи, че Ава Дивайн би се закопала у земята от срам, ако види), ту го подбъзикваха да а доведе да си изкарат по-убаво... Па се беше случило еднъж Божо Цифуняко да го пита дали и он (Братан) не ребри Юбица от време на време. Тва обаче никогиж не се повтори, що Братан беше голем сътвер и, макар и по принцип кротък, като побеснееше моеше да прееде гръцмуньо на влък единак. Та, Цифуняко отнесе неколко вратняка и си тръгна ревешком.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ "Северозападен романь" на Стоян Николов - Торлака.
Как?
Отговорете в коментар под статията тук на въпроса, свързан със Северозапада: Какво значи изразът "Къща, къде и с трън да минеш, нема кво да закачиш"?
Трима от отговорилите ще спечелят книгата. Печелившите ще изтеглим чрез жребий на 22 декември 2014 г. и ще обявим във фейсбук страницата на Peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
