Албания като дестинация беше дълго и незаслужено пренебрегвана през годините. Смея да твърдя, главно поради незнание. Можем лесно да обвиним албанския национален маркетинг и неговата неефективност в достигане до нас като потенциални клиенти. Истината обаче е, че и ние не се бяхме постарали да научим повече за страна, която може да не ни е точно съседка, но е на хвърлей разстояние от нас. Предлагам ви няколко причини, поради които си струва да й обърнем внимание и като за начало ще се фокусираме върху южните й части.
1. Достъпът е не само лесен, но и приятен
За разлика от стремежа да стигнем директно до столицата Тирана през Северна Македония и много, ама много завои, подходът към Южна Албания може да мине по Автомагистрала Струма надолу към Солун, оттам по Егнация Одос (или Магистрала А2) до Йоанина и съвсем кратка отсечка на север-северозапад до албанската граница. Бързо, лесно и удобно. Ако сте пътували по тази магистрала, да речем, за да хванете ферибота за остров Корфу, знаете, че тя сече много планини с прекрасни гледки. След влизането в Албания вече ви чакат известно количество завои, но не за дълго.
2. Адриатикът си е Адриатик
Кой би пропуснал това море? Кристално чисти води, в които светлината се чупи под безброй ъгли и можеш да видиш морските звезди на пет метра под теб дори без водни очила. Каменни заливчета, в които скалите се надскачат една друга, а тук-там стърчи по някой храст, вкопчен с всички сили в недружелюбната обстановка… Най-известният курорт на южно-албанското адриатическо крайбрежие е градчето Саранда, но аз лично повече си харесах селцето Ксамил. А най-си ми допадна „нашият“ залив с гръмкото име Божественият плаж (Heavens Beach), намиращ се в края на черно пътче и през повечето време почти само на наше разположение.
3. Древният град Бутринт
Национален парк „Бутринт“ е разположен на малко полуостровче, от едната страна на което е нарязаният адриатически бряг, а от другата – или много дълъг морски залив, или солено езеро, по ваш избор. В сърцето му са останките на едноименния древен град, обект на ЮНЕСКО. Буквално отсреща е североизточният бряг на гръцкия остров Корфу. От града са запазени, в различна степен на цялост, отделни части разхвърляни в днешната гора. Подпочвените води на полуострова са високи и често наводняват останките, но за наш късмет ние уцелихме рядката възможност (горе-долу веднъж на пет години) да се насладим на мозайките в баптистерия.
4. Синьото око
Ще го срещнете по картите и търсачките още като Blue Eye или Syri i Kaltër на албански. Това е източник на кристално-синя вода, чийто извор се намира в дъното на 4-метрова фуния, така че ако погледнете отгоре, виждате как тъмно-сините дълбини сякаш бълбукат, когато водата излезе на повърхността и тръгне да се разлива. Почти хипнотизиращо. Явно и на други им е действало по същия начин, понеже хората бяха поставили отпред ей толкова голяма табела със „Гмуркането забранено!“
5. Средновековният град Гирокастер
Името му идва от гръцки и всъщност е Аргирокастро, или Сребърна крепост. И той е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Крепостта, която днес стърчи над града, не е сребърна, но въпреки това е впечатляваща. Историята й е преплетена с историята на самия град, като връзката е доста трагична – първо с кръвожадния местен османски владетел Али Паша от Йоанина, а после с кръвожадния местен социалистически владетел Енвер Ходжа, родом оттук. Под крепостта във всички посоки се простира старият квартал на Гирокастер, чиито къщи са досущ като мелнишките, но още повече, ако ме разбирате.
6. Откритието на вкусна храна
От една страна, морските курорти на Южна Албания предлагат съвсем същото като морските курорти навсякъде – „туристическа“ храна от пържени риби, скара, пържени картофи и тук-там някоя салата. От друга, напълно е възможно да откриете някое малко заведение тип семейно, което да ви изненада с въображение. Например рибена чорба, приготвена като крем-супа, или салатка с нар, ядки и местни сирена. Най-вкусното саганаки, което съм опитвала, и необичайно разнообразие от коктейли и десерти. Смело твърдя, че в това отношение малкият Ксамил определено биеше кака Саранда.
Вижте още от пътешествията на Manya the tourist.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
