Не след дълго перфектната транспортна система ни изплю точно до “Gardens by the Bay”. Каквото и да си чел и гледал за Сингапур до този момент, не може да те подготви за гледката, която се разкрива пред очите ти, щом напуснеш метрото. От едната ти страна се извисява ,,Sands Еxpo & Сonvention Сentre”, прочутата лодка, поставена върху три небостъргача – свръхлуксозен хотел, безкрайно скъп мол и един от символите на Сингапур.

Sands expo & convention centre

От другата страна се вижда реката, а зад нея – самите градини, с огромните дървета, сякаш излезли директно от научнофантастичния филм ,,Аватар” на Джеймс Камерън. С обещанието, че най-доброто тепърва предстои, набързо купихме входни билети и се вмъкнахме в ,,Тропична гора”, изкуствен парк на няколко етажа, скрит от жегата и влагата в огромен стъклен купол. Пореден водопад, поредна доза снимки.

Катерейки се нагоре със своите домакини, проумях, че имам редкия шанс да наблюдавам нещо, изградено само и единствено чрез технологии и инженерни достижения. Ту се спускаше изкуствена мъгла, ту се появяваха огромни, безкрайно красиви екзотични цветя… Изумително изживяване. Тъй като целият купол бе стъклен, отвсякъде се виждаха заливът и околните небостъргачи, което правеше усещането още по-сюрреалистично.

Част от пътеката за разходка, снимана отдолу

Думите са излишни

Поради малката площ на Сингапур и огромното застрояване, такъв тип атракции са най-близкото до природни забележителности, което може да бъде посетено в страната. Непрекъснато тук се надпреварват водещите световни умове в сферата на архитектурата и инженерството, кой ще осъществи най-щурата идея. Точно на края на нашата разходка из градината обаче, забелязах нещо, което неволно накара косата ми да се изправи. Зад един ъгъл изникна дърво, на вид като всяко друго. Отне ми известно време да осъзная, че от него растяха…огледала. Не, това не е арт инсталация, а смесица между изкуствен интелект и биология. Потреперих. Явно и прогресът има две страни…

Дървото с огледалата

Каквото и да говорим, може би най-известната забележителност на цял Сингапур са супердърветата в централната част на градината. 25 на брой, с височина на няколкоетажна сграда, това са всъщност огромни компютри, покрити с растителност, които се саморегулират – кога и как да се поливат, дори и цъфтежът им е контролиран. Вечер те са част от грандиозно светлинно шоу, според много класации най-впечатляващото в цял свят. Нямаше как да се пропусне, веднага се запасихме с билети и се отправихме за още духовна (а и физическа) храна.

Супердърветата на дневна светлина

Реката по залез

Духовната храна се изразяваше в гледки – дали безумно красивите разноцветни фенери в реката на фона на внушителните небостъргачи на Марина Бей по залез слънце, или другата река, протичаща директно през мола в центъра на Сандс (онази сграда с лодката на върха), всички те бяха повече от фантастични и те карат да загубиш ума и дума. А най-доброто дори не беше започнало… След като се нагледахме на лодките в мола (клиентите могат да пътуват между магазините по вода), излязохме на сърцето на модерен Сингапур – Марина Бей. Тук следва да уточня нещо – аз съм ОГРОМЕН фен на модерната архитектура и обожавам небостъргачи (който е пътувал с мен по Индонезия и Азербайджан, знае за какво говоря). Следователно Марина Бей беше раят на земята в моите представи. Гледката, клиширана в толкова много филми – осветените небостъргачи, отразяващи се в спокойната вода на Сингапурския залив, бяха едно от най-великолепните неща, които съм виждал в живота си. Забравяш и за глада, и за умората, и за жегата…

Марина Бей, оттам е и заглавната снимка на пътеписа

Разходка с лодка…в мола

Душата беше нахранена, време беше да се погрижим и за стомаха. Мястото беше японски ресторант в местен мол, а в чинията този път имаше рибена супа с нудли. Уж малката порция се оказа изключително питателна и скоро преядох. Нямаше време за почивка в изключително красиво обзаведения ресторант обаче, защото започваше светлинното шоу и трябваше бързо да се връщаме към градините. Предполагам, в това е плюсът цялата държава да е всъщност един град. Пристигнахме точно за началото и с асансьор се качихме на ,,небесната пътека”, свързваща отделните дървета. Единствената дума, която бях в състояние да формулирам и изкажа, бе УАУ. Там горе, над цял Сингапур, гледайки короните на светещите дървета и наглед безкрайната гора от небостъргачи, разбираш на какво е способен човекът. Светлините, божествената красота на мястото и красивото шоу ни накараха да останем горе много повече от планираното. Чувствах се като герой във научнофантастичен филм, само че декорите бяха напълно реални, а аз виждах цялата тази магия със собствените си очи. Усещане, което не може да бъде предадено с думи или снимки…

Добре дошли в бъдещето!

Изглед от небесната пътека

Sands expo & convention centre

Черешката на тортата беше концертът, който, неочаквано за нас, започна точно под дървото, на което бяхме ние в този момент. Малко след това беше време за почивка в близко кафе, където да хапнем сладолед и да поговорим за истинския живот в Сингапур. Разбира се, монетата има две страни, и напредъкът на страната има своята цена. Режимът е на практика еднопартиен, всяка критика срещу него се цензурира и наказва. Няма независими медии, а всички мъже трябва да изкарат задължителна двугодишна военна служба. Пример за това бе Елтън, приятелят на Кайла, който е бил принуден да прекъсне следването си за инженер, за да влезе в казармата. Всичко се контролира изкъсо, има цели списъци с глоби за щяло и нещяло. От друга страна, това води до невиждан ред, чистота и просперитет, превърнали малката островна страна в Югоизточна Азия в световен транспортен, търговски и образователен център.

Един любопитен български турист разглежда сингапурската природа

След повече от седмица в Индонезия с нейните консервативни нрави и мислене, в Сингапур ме удари силен културен, инфраструктурен, транспортен и въобще всякакъв шок. Момичета се разхождаха сами, по къси панталонки или дори поли, бяха гримирани и с поддържан външен вид. Двойките се прегръщаха и целуваха открито. По улиците имаше тротоари, че даже и пешеходни пътеки, задръстванията бяха в пъти по-малки (с цел облекчаване на трафика автомобилите тук струват 3 или 4 пъти по-скъпо, отколкото биха стрували в Европа).

Още малко неземна красота

За съжаление, скоро беше време да се отправим обратно към летището. Един ден в Сингапур със сигурност не е достатъчен, за да се потопиш напълно в магията на футуристичната миниатюрна страна, кацнала на ръба на Малайския полуостров. Не мога да изкажа благодарността си към Кайла и Елтън за това, че отделиха целия си ден и част от нощта, за да покажат на един любопитен посетител от далечна България малко от своя свят, както и за усилията, които положиха предходните дни, за да организират цялата програма с точност до секундата. Редя се на опашката за безкрайния полет до Берлин изтощен, но изпълнен с впечатления и емоции за цял живот. Благодарен съм за уникалния шанс не само да надникна в един истински Град на бъдещето, но да мога и да погледна ,,зад кулисите”, в живота на обикновените хора. Видяното ме порази по много начини, но ме убеди в едно – без значение колко лъскаво или красиво може да изглежда бъдещето, винаги ще имаш нужда да ти бъде показано от правилните хора…

За още интересни пътеписи и истории на Христо Колев вижте тук.

Автор: Христо Колев 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!