Преди 250 милиона години близо до днешния колумбийски град Сипакира в Андите са се образували огромни залежи от сол. 

Тези залежи са били разработвани от мината на древната цивлизация Муиска от 5-и век пр. Хр., а първият европеец, който ги е видял, е бил Александър фон Хумболт през 1801 г. Той отбелязва, че мината е по-голяма от всички, които са били известни в Европа по онова време.

По-късно находището продължава да бъде експлоатирано, а миньорите издълбават в него светилище, за да се молят преди работа.

През 1954 година в пещерата обаче е построено истинско архитектурно чудо.

Огромна катедрала, посветена на светицата на миньорите Санта Росари, отваря врати и функционира до 1990 година, когато е затворена, поради съображения за сигурност. Строежът на новата катедрала започва през 1991 година на около 60 метра под старата и е завършен през 1995 година.

Новата катедрала се счита за едно от най-големите достижения на колумбийската архитектура. Сградата е дълга 120 метра, висока е 22 метра, има 6 основни колони и събира 8000 души. 

Самият храм се състои от три части, символизиращи раждането, живота и смъртта на Исус Христос, а иконите, орнаментите и детайлите са издълбани направо в скалата.

Интересните факти около Солната катедрала обаче не свършват дотук. Църквата е част от по-голям комплекс, който включва Парк де ла Сал (Солният парк) и Музей на мината, геологията и природните ресурси. Самата катедрала е посещавана от хиляди хора за неделната литургия, въпреки че католическата църква в Колумбия не я признава за религиозен храм.

Град Сипакира пък е е известен не само с катедралата, но и с археологическия обект Ел Абра, който е едно от най-старите селища в двете Америки.

С други думи – ако някога отидете там, със сигурност има какво да ви впечатли.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!