Според Иречек „сопот” е славянска дума и означавала „поток, изкуствен воден улей”. Няма как да не приемете обяснението му, когато, скитайки по сопотските улици, ви се стори, че чешмите са на всяка крачка. Водата в тукашните вади не спира никога. Точно както от хиляди години не е спирал и животът.

Край село Дъбене, на има-няма 7 км от сегашен Сопот, археолози откриха близо 20 000 златни предмета. Според учените те са от местно злато и са изработени от местни майстори преди около 5000 г. От тогава насам човеците нито за миг не са напускали това място. Създавали селища. Строили пътища, крепости и храмове. Търгували. Бранили земите си. Погребвали близките си. И следите им оставали наоколо.

Когато през 14-ти век турците стигнали до Копсис – гръцкия превод на славянското име „Сопот” – ожесточени от упоритата защита, те сринали града до основи. И за да държат под око непокорните планинци, построили на 5 км друг град – Карлово.

Седяхме в едно кафене в Сопот и спорехме разпалено – както могат да спорят непознати, сближили се внезапно поради общия интерес към важен проблем.

Спорът ни се опитваше да изясни въпроса – с какво Вазов е променил Сопот?

Бяхме единодушни за всичко, с което градът бе повлиял на поета:

- Несломима воля за живот – многократно сриван до основи, опожаряван, разоряван, Сопот се вдигал отново и отново. Възстановявал храмовете, множал училищата, изнасял наблизо и далеч стоки, произвеждани в манифактурните му работилници.

- Духовен кипеж и неутолим стремеж към просвета – когато поетът се родил, първите ученици на класното училище били отдавна завършили и учителствали из цяла България.

- Надмогване на предразсъдъците – девическото училище тук отваря врати още 1850 г., а 20 години по-късно Съба Вазова става първият председател на женското дружество.

- Самоотвержена защита и отстояване на тридневната свобода, извоювана от въстаналите сопотчани през 1877 и ужаса от последвалото опожаряване и клане.

- Величествената природа наоколо, пред която и днес стаяваме дъх.

С какво Вазов е променил Сопот? Прехвърляхме разпалено доводи и контрадоводи. И не стигахме до задоволителни изводи.

На следващия ден случаят отново ни събра в Европейския център за екстремни спортове „Шамбала” над Сопот. Мястото се оказа привлекателно за любителите на планинското колоездене от цялата страна, че и извън нея. По трасетата тук се провеждат републикански и международни състезания, а в останалото време по тях може да покара всеки.

Тийнейджъри се търкаляха, привързани, в прозрачни топки по склона. Чудноватото забавление се казва „зорбинг”.

От седалките на стръмно издигащия се лифт се виждаха пъстроцветните крила на планерите. Разбрахме, че се подготвя фестивал на безмоторното летене „Въздухария”, на който всеки можел да дойде с карнавален костюм и да вкуси от свободата на летенето.

Предлагат се още възможностиза приключения, сред които скално катерене и конна езда.

Лифтът почти беше стигнал последната станция. Спътникът ми на седалката мълчаливо попиваше дивната гледка под нас и около нас. Когато се събрахме край масата в хижата, той ни върна към вчерашния спор.

- Сопот – рече той – си е един и същ. Ние сме променени. Всички българи след Вазов. Дори когато не сме го прочели, дори когато не сме го разбрали добре – различни сме, защото езикът ни е различен след него, светът ни е различен след него. И може да не влезем в музея или църквата. Можем просто да се потъркаляме в онези прозрачни топки по склона и да си тръгнем, но знаем, че Сопот го има, и че в него са корените на Вазов и че са още живи и ще са живи, докато някой говори български.

И този път всички бяхме съгласни.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!