В един от последните горещи уикенди на това лято пътешествах из община Средец. Не знаех много какво да очаквам, но се оказа, че в района на Странджа планина има уникални места с интересни истории.

За два дни посетих античния римски град Деултум - Дебелт, църквата в Долно Ябълково, Марков камък, доломен Корубата, Голямобуковски манастир и град Средец. В следващите редове споделям повече.

Църква Рождество Христово в село Ябълково

Църквата отвътре

Олтарът на църквата

Църквата Рождество Христово се намира в село Долно Ябълково и ми направи впечатление колко е красива отвътре. Стилът на църквата е традиционен за възрожденския период, като заслугата е била основно на иконописеца Зограф Никола. Интересното тук е, че в нея се помещава уникална икона на Рождество Христово.

Марков камък

След църквата се отправих към Марков камък. Вярва се, че има лечебни сили и който има проблеми със зрението, страда от конюнктивит, безплодие или болки в кръста, тук намира спасение. Тези вярвания са плод на съвременния фолклор (19 - 20 в.).

От Марков камък

До 2005 г. тук са се изпълнявали и обичаи. На летния Атанасовден жените, които не могат да заченат, взимат мълчана вода от дупките в камъка, отронват малки парченца от него и ги слагат във водата. На другия ден се вярва, че ще заченат. Тези, които имат проблеми със зрението, трябва да вземат дъждовна вода, събрала се в дупките, да навлажнят очите си и да погледнат към слънцето. По-старата легенда пък разказва как Крали Марко хвърлил с кутрето си камъче от маркова могила и днес на това място се намира Марков камък.

Доломен Корубата

Следваща спирка от обиколката ми беше доломен Корубата. Разкритията тук са направени по време на разкопки през 1977 г., като са били открити 7 погребения. Този доломен е запазен в почти цялата си форма. Разполага с предверие, дромос и камера, в която са се извършвали погребения, датиращи от 8 - 7 в. пр. Хр.

Снимка: kashkaval-tourist.com

Доломените били най-ранните тракийски гробници и свидетелство за архитектура, запазена в този си вид. Отпред е имало оградено дворно пространство - връзката между дневната и нощната част. Разбира се и за тях не липсват различни поверия. Свързвали са се с легендата за змейовите къщи, в които змеят обладава най-хубава девойка от селото. Тя губела силите си през нощта, но през деня ставала още по-красива. Този фолклор бил жив допреди 20 години, когато се е говорело, че един овчар бил обладан от змиица.

Дворът на Голямобуковски манасти

С единствения действащ манастир в Странджа Св. Живоприемен източник се свързват доста интригуващи истории. Познат още като Голямобуковски манастир, в олтарната част на манастира има жива вода. Легендата разказва за жител от село Голямо Буково с проблеми със зрението, на когото се присънила Богородица. Тя му казала да съгради църква на това място.

Изграждането на църквата е станало с помощта на жителите от района. През 1873 г. била изградена, а след  това се е доизградила каменна сграда с идеята това да бъде метох. Между 1921 и 1933 г. манастирът е бил женски, след което отново е станал мъжки. През 1984 г. на това място са направени археологически разкопки, които попаднали на погребения от 14 в.

Голямобуковски манастир отвътре

Едно от предположенията е, че тук се намира Парорийската пустиня и че в близост се намира Парорийският манастир. Водата от извора тук не зеленясва и лекува различни болести. В двора на манастира ще видиш мраморна плоча, която казва "Тук ми се яви Св. Георги". През 90-те години на миналия век един от поповете е изографисал собствения си образ, поради което бил отстранен от пост.

Военните сандъци разказват

В град Средец посетих изложбата "Военните сандъци разказват". През 1896 г. Антон Страшимиров бил изпратен като учител в село Дебелт. Тук той обучил двама учители, които трябвало да поемат образованието на населението, като до 1920 г. е била прилагана методата на Петър Берон. Самият Страшимиров е описал района в книга. На втория етаж от сградата се намира музейна експозиция, която представя военната слава на града и какво се случва в този пограничен район. Интересен факт е, че с идването на военните културата на населението се променя изцяло. През 1951 г. град Средец е прекръстен на Грудово, а през 1991 г. си връща старото име.

В центъра на Средец има симпатична църква. И тук един от иконописците е бил Зограф Никола. Църквата е изградена през 1851 г. , а камбанарията много по-късно - чак през 1923 г.

Дворът на вилно селище в Голямо Буково

Странджанско дядо - един от специалитетите на Странджа

И така, след обиколките в община Средец е време да споделя специалитета за района - Странджанско дядо. 

Така завършвам обиколката из община Средец. Както може да се види, районът има богато историческо и културно наследство, което заслужава да се опознае.

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от свежия и вдъхновяващ блог SunAndSany.com  на Станислава Енчева!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!