Лесен преход до място, обградено с върхове и страховити панорами.

Сравненията между двете най-високи планини в България са неизбежни. От много места могат да се чуят изказвания, че Рила е „по-блага и зелена, с меки извивки”, а пък Пирин е „по-суров, стръмен и не толкова гостоприемен” – едва ли не само камъни и гръмотевици… В общия случай и особено при съпоставка между някои конкретни местности, това може и да изглежда наистина така, но в Рила също има места, които навеждат на размисли - най-вече Мальовишкия дял, който в частта на изток от едноименния връх, съвсем не може да се нарече „благ”. Тъкмо обратното – билото има насечен профил, отвесни стени, а тук-там си е направо страшно с острите върхове и дълбоките бездни край тях.

По тези причини районът на Мальовица е едно от най-популярните места в страната за практикуване на алпинизъм. Мнозина посещават туровете, прокарани по скалистите стени на върха и неговите „съседи”. За удобството на тези щури глави, малко по-встрани и малко по-високо от Мальовишката долина е построен солиден заслон. Нарича се „БАК” – съкратено от Български Алпийски Клубове. Другото му име е „Орловец” – така, както се казва един близък връх. Хубавото е, че маршрутът до него е сравнително лесен - няма нищо сложно в това и „обикновени” туристи да отидат там, да нощуват, и да се полюбуват на върховете, които обграждат заслона.

Изходен пункт е Централната Планинска Школа (ЦПШ) „Мальовица”, до която има асфалтов път – тоест до нея се стига без проблем с кола или с микробусите, тръгващи от автогарата в Самоков в 8:15 ч и в 16:15 ч. От ЦПШ за един час по червена маркировка се стига до хижа „Мальовица”, след която се продължава нагоре по долината на река Мальовица – изобщо тук всичко е подчинено на едно име… Долината е изключително приятно място – реката бърза надолу и шуми с бистрите си води, а пътеката се следва леко през групички от клекови храсти и слънчеви поляни. Всъщност маркировките са две – червена и синя. Първата е за връх Мальовица, а втората е тази, която води към заслон „БАК”. При плавното изкачване след хижата се забелязват две заравнявания на терена, известни като „първа” и „втора” тераса.

Точно при втора тераса е време да се обърне по-сериозно внимание на маршрута, защото тук се отделя пътеката за заслона. При обширната и равна тревиста площ се намира голяма канара, а край нея реката образува неголям вир. През лятото това място е обрасло с планински цветя и е изключително красиво. При десния бряг на реката е нужно да се открие жълто-черен метален кол, който обозначава посоката, която следва синята маркировка. Пътеката за заслона се отклонява вляво от досегашната и започва с доста завои да се изкачва сред клека. Бързо набира височина над Мальовишката долина, а иглолистните храсти постепенно отстъпват пред голите каменисти склонове, разнообразявани от треви и още цветя.

Маршрутът е лесен за проследяване, като единствено при отделянето му от другия, който отива към връх Мальовица, е нужно малко повече озъртане. Приблизително час и половина след хижа „Мальовица” пред погледа изниква заслон „БАК”, разположен на малка височинка, на около 2550 м надморска височина. Сградата е непретенциозна, но годна да даде убежище в случай на нужда. Вниманието обаче е приковано не от нея, а от гледките наоколо – заслонът е обграден от величествени върхове, които сякаш надвисват отгоре.

Когато човек застане с лице към входа на постройката, точно насреща се намират тревистите склонове на връх Ловница. Вдясно се извисяват внушителните скалисти стени на Злия зъб и Орловец, вляво е разположен връх Камилата, а назад – в противоположна на Ловница посока, доминира профилът на Мальовица. Заслонът и околността му предлагат едни от най-впечатляващите гледки в българските планини. Едва на десетина минути от сградата се намира седловината между Злия зъб и Ловница – от нея се разкрива зашеметяваща гледка към долината на Рилска река, протичаща на над хиляда метра по-ниско. Непосредствено вдясно пък погледът спира в отвесната и висока няколкостотин метра стена на Злия зъб. Споменатата седловина се нарича Злия прелез и от нея доста бързо (за не повече от половин час) се изкачва връх Ловница, откъдето се ширят нови панорами.

Казано с няколко думи – разходката от ЦПШ до заслон „БАК” е много подходяща, дори и само за един ден. Преходът не е труден и продължава към пет - шест часа в двете посоки, а красотите по пътя убедително доказват, че има защо Рила да е така посещавана – и причината със сигурност не е единствено във факта, че това е най-високата планина на Балканите!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!