"Из стръмнините на България“ - на това неопределено, но вълнуващо място ви кани журналистът от БНР Румен Стоичков в новата си книга, издадена от Анубис – Булвест 2000.
„Из стръмнините на България“ е втората му книга (след „Преди забравата“), която съдържа 75 репортажа от малки населени места в България и 450 цветни снимки. Това е среща с преданията, легендите, тъжните песни и хипотезите за произхода на едно или друго селище в страната ни. Както и ориентир за своеобразно пътуване из историята и красотата на България.
Прочетете откъс от "Из стръмнините на България“, в който се разказва за:
Свежен – селото, което се е славело с 26 кръчми
- Чичо, ти откъде си?
- От Свежен, чичовото...
- Ами защо не си пиян?!
Тази закачка все още е съхранена във фолклора на селце, разположено в Сърнена Средна гора. Поводът за шегите са били 26-те кръчми, построени в него, с които се е славело в региона. В тях, разбира се, са прекалявали с пиенето и моабетите предимно мъжете. На жените им пък се е налагало да претоплят по няколко пъти вечерите им, докато половинките се приберат. И това толкова им е омръзнало, че дори са създали отрезвително дружество.
Какъв е бил ефектът от него, може само да се гадае. За това историята мълчи...
Кое е селото ли? Някогашното Аджар. Днешно Свежен.
Историята на село Свежен започва през XIV век. Легендите казват, че е основано от болярите на цар Иван Шишман след падането на България под турско робство. Те са първите заселници тук, в гънките на планината, на 720 метра надморска височина. Според една от версиите Кера-Тамара, наричана също Мара, сестра на Иван Шишман, била дадена на султан Мурад. Защо ли? За да бъде омилостивен нашественикът. Или за да бъде спечелено време за продължаваща борба за независимостта на България. Срещата между враждуващите страни станала в Стрямската долина, насред полето, назовавано по-сетне Марино. Болярите обаче се засрамили от постъпката си и затова, вместо да се върнат в столицата Търново, потърсили новo място за живот. Там основали селището Марино поле. На запад, където възникнало Войнягово. И на изток – в дебрите на Средна гора, където се появило селището, предшественик на Свежен.
В периода на турското робство е познато като Аджар. По онова време през землището му преминал някакъв арабски пътешественик. Който съобщил на султана, че там, нейде из Балкана, живеят „аджар адама“, т.е. здрави като камъни люде. Поискал турчинът да види някои от тях, без значение дали ще му ги доведат с добро или насила. Преданието не казва кога и как се е състояла тази среща. Но я е имало, затова все още е съхранен спомен за повелята му – „Идете, градете и името Аджар сторете...“, твърдят днес местните жители.
Преди Освобождението Аджар е бил и околийски център. Имал е към 5000 жители, а в околията му са влизали 62 села. Привилегировано село било, развили са търговията, розопроизводството, абаджийството, гайтанджийството. Построили са килийно училище (1850), съградили са и църквата „Св. Петър и Павел“, на която през 2008 г. беше направен основен ремонт. В нея днес се черкуват към 200 свеженци, някои от които обитават изключително стари къщи. Долната част на селото, откъм Карлово, е обявена за резерват, а някои от тези архаични домове са на 350 години! Близо 100 са къщите паметници на културата, лошото е, че повечето са обречени на срутване и разруха, ако не бъдат ремонтирани и обгрижени от държавата. Гредоред, кирпич, плет, измазан с кал – така са били строени. Чардаците пък са романтичен полъх от миналото и наслада за окото.
Срещу кметството е паметникът на полковник Владимир Серафимов (1860 – 1934 г.), военен герой, освободител на Родопите от османското иго. Родната му къща е местен музей, в който също може да се потопите. Читалището носи името „Груд Георгиев“ и е най-старото в общината – на 154 години! Малката му музейна сбирка, сред която блестят носии, дарак, чекрък и т.н., съхранява част от бита, традициите и обичаите на местните жители.
Красивата сграда на някогашното основно училище „Еньо Велев“ също стои като фрагмент от незабравимото минало, зачеркнато от картата на образователната ни система преди 30 години.
Малката рекичка, преминаваща през селото, носи името Свежен и обединява горния и долния му край. Горите в тази част на Сърнена Средна гора са борови и дъбови и помнят една незабравима битка. Подсказва я голямото информационно табло с лика на Хаджи Димитър. То е в края на селото, по пътя към Карлово, и подсказва посоката за още едно преживяване. Защото на 3 км се намира връх Кадрафил. „Прадедите ни, а и ние твърдим, че там е погребан след гибелта си легендарният войвода“, казва ми местен жител. Овчари от селото са носили храна, а и вероятно са го съпътствали в последния му час. Паметна плоча е поставена там. На мястото, до което свеженци винаги ходят – като част от ритуалността и преклонението – в последната седмица на август, когато е традиционният събор на селото.
Наоколо са местностите с любопитни имена – Герганка, Жеравака, Черешката, Св. Спас, както и хижите „Братан“, „Каваклийка“, „Свежен“.
Разстоянието до областния град Пловдив е 60 км, до общинския център Карлово е 31 км, а до град Брезово – 24 км. Автобусните връзки с цивилизацията все още ги има, както и няколкото магазина, предлагащи най-необходимите за съществуването стоки. Огромният брой кръчми, разбира се, е вече носталгичен спомен от миналото, в което мъжете са си общували, бистрейки в тях политика. Днес разговорите са в друга посока – че такова село, в сърцето на България, има тъжно настояще и неясно бъдеще. С надеждата, че може да се възкреси единствено с развитието на туризма. Заради седемвековната си богата история и невероятно красива природа. Къде ли? В Сърнена Средна гора, където е паднал в бой за свободата ни войводата Хаджи Димитър. Край връх Кадрафил...
Текстът е публикуван за първи път във в. „Новинар“, бр. 40, 16 февруари 2013 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
