Кой е храмът, заради който Никола Фичев получава названието си Уста̀ Колю Фичето?

Той се намира във Велико Търново и е построен през 19-ти век. Историята му пази някои от най-значимите моменти от развитието на града. Това е църквата „Св. Николай“. Строежът й започва през 1834 г. Той е поверен на майстора Иван Давдата. Работата по храма е завършена през 1836 г. от майстор Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето.

Местните разказват, че търновци не са вярвали във възможността храмът да бъде издигнат на мястото, на което се намира. Тогава Никола Фичев се хванал на облог, че може да построи сграда тъкмо тук. Той очевидно печели, тъй като църквата функционира и до днес, като в нея дори се помещава неделно училище за деца.

Освещаването на този шедьовър на възрожденската архитектура е на 6 декември 1836 г., като службата тогава се ръководи от Иларион Критски – търновския владика. Местоположението на храма е определено от търновци така, че „Св. Николай“ да доминира в градската архитектурна среда над 31 джамии, издигащи се в старопрестолнината.

През 1843 г. в храма е открито първото българско училище в Търново по време на Османското владичество. Школото е било модерно за времето си - взаимоучително, с два отдела, за момичета и момчета. През следващата 1844 г. за образователната институция е построена отделна сграда. През 1845 г. в „Св. Николай“, назован в миналото „Св. Никола“ и останал с това име сред търновци, е основан първият търновски църковен хор.

През 1913 г. храмът става катедрален, но днес е само една от големите църкви в града, в който „Рождество Богородично“ е главен храм.

През 1995 г. е възстановено неделното училище при „Св. Николай“. А през 2005 г. митрополит Григорий отслужва водосвет за 10-годишнината от началото на неделната образователна традиция в храма. В нея се провеждат часове по вероучение, църковно пение, дърворезба, иконопис, а през лятото има лагери за децата. 

Църквата се намира в старата част на града, известна със своите традиционни български къщи – „Варуша“. Думата „варош“ означава град , стар град или стара крепост, градска част извън крепостна стена. Храмът се вижда още от подножието на „Варуша“. Забелязва се, заради белите стени и патиниралия в зелено купол. „Св. Николай“ има красив двор и интериор, който кара всеки посетител да онемее през изяществото на дърворезбата и стенописите.

Най-ценното в храма е духът и атмосферата. Именно с този градеж Колю Фичето получава правото да се титулува майстор. В църквата служат едни от най-изявените борци за българска църковна независимост през Възраждането: протопоп Петко П. Андреев, поп Иван х. Кръстев Чуклев, Стефан Х. Гергинов, Славчо Николов, Илия Андреев Шишков. 

От „Св. Никола“ тръгват и броженията срещу гърцизма и гърчеенето. А през 1879 г. в църквата се събират около 300 народни избраници, за да проведат четири предварителни заседания, преди откриването на Великото народно събрание в стария конак (днес Музей „Възраждане“). След опустошителното земетресение през 1913 г. храмът става катедрален за града, чак до 1934 г. и животът в Търново се възражда, за да укрепне и да даде духовни и морални сили на цяла България да преодолее изпитанията на 20-ти век.

„Св. Николай“ е една от най-значимите забележителности на Велико Търново, която заслужава да бъде посетена. Не пропускайте да се отбиете в него, ако посещавате столицата на Второто Българско царство.

- Трите хълма – Трапезица, Царевец и Света гора
- Паметник „Велчова завера“, съхранил спомена за едно от най-кръвопролитните въстания, вдигани в Търново преди Освобождението.
- Царския дворец на Царевец, от който се вее огромен български флаг и в който са резидирали българските владетели от Асеневци, Тертеровци и Шишмановци.
- Археологически музей, в който е събрана цялата история на Търновския край, от Праисторията до Късното Средновековие.
- Театър „Констатин Кисимов“ -  Представленията в него са разнообразни, поставят се пиеси на съвременни западни драматурзи, но и драми на историческа тематика.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!