Нека се отправим към една далечна и нетипична дестинация – пустинята Татакоа.

Предполага се, че името произлиза от испанската дума tatacuá (в превод значи гърмяща змия, вид срещащ се в Колумбия и други южноамерикански страни). През 1538 г. испанският конкистадор Хименез де Кизада я нарича „Долината на тъгата”.

Татакоа представлява ерозирала и безплодна долина в общината на Вия Виеха в Уиля, Колумбия. Според местните най-важното нещо човек да пребивава там е да знае да намира следите на водата. Площта на пустинята е 330 кв. км, където в малки разпръснати имения живеят около 50 семейства, занимаващи се преди всичко с дребно животновъдство. До всяка къща се намира по един малък подземен източник на вода, която блика от земята. Те са жизненоважни за местните и поради тази причина те ги ограждат и охраняват, за да не влизат животни. 

Татакоа не е типичната пустиня. В частта си между реките Магдалена и Кабрера, тъй като там могат да се нямерят 12 различни вида кактуси. Всичко това, в съчетание с червеникавия и сивия цвят на скалните формации и почвите и развитието на активна ерозия, придава на местността вид на пустиня. Тя отстои на 5 часа път от столицата на Колумбия Богота, е един от най-атрактивните пейзажи страната. 

Самата местност е разделена на две части – по-малката част се откроява с червения цвят на почвата и изветрителната кора, а главната по-обширна част е с по-сив и кафеникав цвят – който се дължи според учените на съединенията на оловото и цинка. Продължителните сухи периоди в Татакоа обуславят облика на целия природен свят – растителността, животинския свят и на ландшафтите като цяло.

В Татакоа ерозията е властелин на пейзажа. Малкото представители на флората и фауната са се адаптирали по перфектен начин към минималната влажност и високите температури от 40–45 градуса. Растенията в тази местност са се приспособили към климатичните условия, развивайки коренова система, достигаща 30 м дълбочина, която им позволява да  достигнат до богатите на подземна вода пластове. Животните, които се срещат по тези места са няколко вида сухоземни костенурки, много видове дребни гризачи, змии, паяци и скорпиони, които са типичната пустинна фауна.

Интересното е, че Татакоа е идеално място за любителите на астрономията и изучаващите небесните тела – местността е достатъчно отдалечена от каквито и да е светлинни и шумови замърсители и механични частици, освен това и географско положение спрямо екватора дава възможност да се обхване цялото небесно пространство само с един поглед.  Могат да се наблюдават практически всички съзвездия и космически феномени като „метеоритни дъждове”.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!