35-годишният британец Том Тъмб пътува по света от цели 17 години. Занимавал се е с най-различни неща, включително създава артистичния къмпинг "Road Junkie Oasis" в покрайнините на Велико Търново, който съществува съвсем доскоро. Но тъй като очакванията му за българското начинание не се оправдават, номадското в него се обажда и той заминава за Турция, където ще разказва приказки и ще прави артистични ателиета в Кюрдистан.

Том е автор на няколко книги. В предговора на една от тях - „Почти без пари в Индия“, има следното описание за него: „Откакто напуска училище на 18-годишна възраст в търсене на истинско образование, е без прекъсване на път и в различни ситуации е спасявал чуждестранни затворници от индийски затвори, продавал е фалшиви ролекси в Токио и се е забърквал с мафията в Рио де Жанейро“. А отскоро – разказва приказки и пее в акомпанимент на китара. Разказването на приказки не е за всеки. Но със сигурност е за Том Тъмб, който излъчва спокойствие и разказва с усмивка. Вижте какво ни сподели в интервю на пейката.

- Защо „пътуващ разказвач на приказки“?

- От 17 години пътувам, а от две години насам разказвам приказки. Преди половин година започнах и да съчинявам песни, свързани с историите. Разказвам приказка и след това изпявам песен, която обобщава основните моменти отново. Получава се добре, защото иначе разказвам приказка след приказка и става все едно гледаш няколко филма един след друг. Сега хората слушат много внимателно приказката, а песента е време за почивка.

- Какви са приказките, които разказваш?

- Метафорични приказки, понякога с малко магически реализъм. Използвам познати места или неща, които съм видял или научил по пътя, но след това добавям нещо, което съм си измислил – нещо от мен, което споделям с публиката.

- Къде си пътувал през тези 17 години?

- Много места са. Живял съм в Бразилия, Израел, Япония, Италия, Индия...

- Какво е нужно, за да си добър разказвач на приказки?

- Трябва да имаш нещо, което да кажеш. Трябва да обичаш това, което правиш. Когато харесваш приказките си, когато историите ти са важни за теб, тогава могат да станат важни и за публиката. Не е същото, ако го правиш само защото искаш да си пред публика. Ако го разказваш със страст, публиката ще го усети.

- Разказваш приказки, пееш и пътуваш - би ли се определил като съвременен бард?

- Може би, може би...

- Какво послание искаш да предадеш на хората, които слушат приказките ти?

- Не съм голям почитател на историите с послание. По-важно е споделянето – може да има послание, но всеки открива своето послание, което може да е съвсем различно.

- Имаше ли нещо, което те изненада, когато дойде за първи път в България?

- Това, което ме удиви, е, че имате на практика два народа, които живеят разделено – българите и циганите. По време на целия си престой тук не съм чул нито една добра дума за циганите. Чух много расистки изказвания, които не отговарят на това, което можеш да видиш. Например, когато стане дума за това как циганите печелят пари, единственото нещо, което хората ми казваха, е, че те крадат. Но вчера бях на пазара и видях много цигани, които продават плодове и зеленчуци и работят здраво. Но никой не споменава това. Мисля, че това е една много разделена държава.

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.