Средновековният португалски град на тамплиерите

  • Средновековният португалски град на тамплиерите
    Средновековният португалски град на тамплиерите

Томар е очарователно и пълно с история португалско градче, разпростиращо се на бреговете на река Набао.

То се намира в централната част на Португалия, в окръг Сантарем и е с население около 20 000 души. Градът е разположен в най-плодородния район на Португалия и затова преобладаващият пейзаж е селскостопански: маслини, борове и смокини

В Томар може да видите тамплиерския замък, съдържащ едни от най-значимите и впечатляващи забележителности на Португалия като Манастира на Христос, обявен от ЮНЕСКО за част от Световното наследство. 

Средновековният португалски град на тамплиерите


Градът е основан в стените на храма, построен по заповед на Гуалдо де Паис – четвърти Велик майстор на Ордена на тамплиерите, в края на ХІІ в. Томар е едно от историческите бижута на Португалия, но е и последният тамплиерски град, който е строен по поръчка.

Средновековният португалски град на тамплиерите
Снимка: flickr/Angel de los Rios


Основната търговска улица е „Серпа Пинто”. Тя води до готическата черква „Сао Жоао Баптиста”, която е построена през ХV в. и има красив мануелинов портал. Картините вътре са от ХVІ в., включително „Тайната вечеря” на Грегорио Лопес – един от най-добрите художници на Португалия през ХVІ в. Тя се намира на централния площад на градчето – „Праса де република”, който е заобиколен от сгради от ХVІІ в.

Старата част на града пък представлява решетка от малки улички, които са организирани като шахматна дъска – рядка характеристика за средновековен град. По целия център са разпръснати редица интересни къщи с ренесансови, барокови и романтични фасади. Покрай река Набао пък, близо до моста, има малки парк и градина, които предлагат красиви гледки към градчето и околностите му.
Средновековният португалски град на тамплиерите
Снимка: flickr/Javier Habladorcito


В Томар може да видите и първата синагога в Португалия, построена през 1430 г. Тя има четири високи кули и засводен таван и е използвана за последен път като място за поклонение през 1497 г. Недалеч от нея е черквата от ХVІІ в. на Сао Франсиско с музей на кибрита в бившия манастир. Там се намира и ателие за производството на азулежо – португалските облицовъчни плочки.