Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg.
Италия. Тоскана. Истинска романтика и наслада от красивите неща в живота. Разходки по тесни каменни улички, великолепни природни пейзажи, вкусна храна, вино, удоволствие... Кратък разказ за едно вдъхновяващо пътешествие. Аз и тя. Приятелки от деца. Непоправими романтички в търсене на щастливи истории. Разполагаме с един свободен уикенд, малко пари и една отлежала като хубаво вино мечта, да се разхождаме в красива Тоскана, да се смеем безгрижно и да си говорим нашите момичешки си работи.
Първо действие. Пристигаме във Флоренция в събота вечер. Оставаме в мълчание и захлас още в първия миг. Това се нарича любов от пръв поглед, струва ми се. Подготвителни картини в процеса на самото пътуване потъват в абсолютна неяснота, посред буреносни облаци и призрачни светкавици, поради лошото време и късния полет, последван от автобусен преход в проливен дъжд и тъмнина.
Изведнъж, съвсем неподготвени, се озоваваме в сърцето на Флоренция, на минута, две разстояние от най-величествената катедрала, която мога да си представя, а именно гордостта и символът на Флоренция „Санта Мария Дел Фиоре”. Дъждът е спрял или изобщо не е стигал до тук. Събота е и неочаквано биваме въвлечени в дебрите на нощта. Шумно е, тесни улици, орди от млади хора, облегнати по каменните стени около входове на барове, кафенета, закусвални. Нетипични за нас, по-скоро малки пространства, където някой нещо продава и всъщност хората са си на улицата, няма музика, а просто глъч от приповдигнати, жизнерадостни хора, облечени красиво и малко арт.
Ухае на младост, на италианска храна. Много е приятно. Енергията на изкуството е навсякъде. Витрини с образа на Мона Лиза, фрагменти от Ботичелиевата Венера по паветата. Опитвам се да установя с какви материали е направена. Сякаш е детска тебеширена рисунка. Тази илюзия ме кара да се усмихна, затова и позволявам да си остане в съзнанието ми. Красиво е да си помисля, че дори непринудените тротоарни изображения имат ренесансов оттенък. Човек трябва да вярва във вълшебните неща понякога.
Вливаме се зашеметени в нощна Флоренция и усещането е като на първа любовна среща. Приглушена светлина, приятна атмосфера, завладяващо еуфорично настроение, звънлива италианска реч. Енергията ни хваща за гърлото и повече не ни пуска.
Второ действие. Кратък сън, от превъзбуда и поради липса на време. В 7:30ч. вече пием кафе на площада под купола на катедралата „Санта Мария Дел Фиоре”. Денят се завърта като в красиво опиянение. Леонардо Да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Тициан, Давид и Херкулес, замъци, катедрали, галерии, музеи, изкуство, красивите градини Бардем, романтични разходки по поречието на река Арно, паста, джелато, вино, даровити и бездарни артисти и художници по улиците, гастрономически изкушения, кокетни ресторантчета.
Май месец е. Времето редува дъжд, облаци, слънце, топло, хладно. Освен, че придава приятен завършек на общата картина, заговорнически съдейства и в пестенето на време, понеже километричните опашки пред галериите и музеите, обект и на наш интерес, биват разпръсквани в рамките на минути от набезите на внезапен силен дъжд, който също толкова внезапно спира и слънцето отново разпръсква лъчите си. В друг момент пък, ни подсеща да поседнем и да се отдадем на разточителна следобедна закуска с вкусна паста, чаша вино и плодове, оказвайки се преки свидетели на неочаквани улични възстановки на ренесансови обичаи. Истинско великолепие!
След като сме пропити с великото изкуство чак до костите, се нуждаем от нещо, което да успокои превъзбудата.
Трето действие. Екскурзия с влак до Сиена. Този ден енергията потича по-кротко, спокойно и хармонично. Утрото започва с романтичните Тоскански пейзажи. Наистина очарователни кадри! Позволяваме си мълчаливо и леко меланхолично да попиваме онова, което виждаме. Красива средиземноморска растителност. Конусовидни кипариси, редуващи се с характерните за областта високи пинии. В този момент полепналият по нас пищен ренесансов свят на Флоренция бавно и качествено отлежава в главите, сърцата и душите ни. Релаксиращо чувство на покой в безшумния, тихичък и дори приятен влак.
Пристигаме в Сиена към 10:00 ч. сутринта. Тя е различна. Ритъмът и е различен. Ръждиво кафяви каменни сгради. Цветя пред входа на всяко магазинче, кафене или църква. Сядаме да пием капучино в произволно избрано място, така или иначе всичките изглеждат уютни и симпатични. Единствени посетители сме, но това не пречи да се наложи търпеливо да изчакаме да приключи дълъг, разпален, личен телефонен скандал, лишен от свян и едва тогава домакинята да ни удостои с внимание, усмивка и капучино. Типично по италиански!
Ободрени, продължаваме разходката, за да стигнем до историческия център на Сиена и внушителния средновековен площад „Пиаца Дел Кампо”. Огромен и кръгловат. В същия ръждиво кафяв цвят като всичко в Сиена. Заобиколен от дворци. Като че не е истински. Хората са насядали директно по тухлената настилка и хапват неописуеми вкусотии от улични пекарни. Ориентирани по миризмата, ние също си взимаме храна. Отстрани по кафенетата забелязвам насядали изключително много дядовци, които сладко си приказват, разсеяно зяпат туристите и пият кафенце. И ние се настаняваме на площада, бъбрим и ядем великолепна улична пица. Сливаме се с приятното обедно жужене. Гълъбчета обикалят наоколо, майки с дечица, ученици, виждам дори монахини, като излезли от някой филм, нисички, възпълни, с благи физиономии и кръгли диоптрични очила. Много красиво и спокойно място!
Тръгваме по обратния път и срещаме все повече свалени кепенци, затворени магазинчета и си даваме сметка, че сме влезли в часовия пояс на тяхната сиеста, или обедна почивка иначе казано, когато всички са се изпокрили някъде. Докато се качим във влака, за да си тръгнем от Сиена, тя вече е заспала, сякаш омагьосана в приказна вековна тишина.
Напускаме Италия влюбени, по-пълни и по-щастливи отколкото когато стъпихме там. Допирът до изкуството ни превърна в други жени. Сякаш докосвайки се до „Раждането на Венера” на Ботичели, в нас също се роди нещо ново. Тридневният ренесансов поход ни направи по-цялостни и завършени! Има такива мечти, сбъдването на които е по-приказно от самата фантазия за тях! Препоръчвам горещо!
Текст и снимки: Радослава Аврамова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
