Преди години на това място е протичала древната река Табан, която за хилядите години на своето съществуване е издълбала красиви каньони, пещери и скални форми. Днес от реката е останало само сухото корито, през което не е минала нито капчица вода за последните два века. И ако реката се е превърнала в част от историята, на скалите от двете й страни е оцеляло впечатляващо тракийско светилище.

Намираме се край село Стрелково, при скалното светилище Баджалията. Името му идва от огромната естествена пещера, в което е разположено. Височината на кухината е 6 м, а основата й е 7 на 10 м. Като влезе вътре човек, има точно онова усещане за собствената си нищожност, което е трябвало да създава всяко едно място за почитане на божества, слънца и всякакви висши сили.

За да влезе в пещерата, жрецът е трябвало да изкачи стръмни стъпала, изсечени в скалата, и да премине през тунел, който някога се е затварял с дървена врата.

Малко встрани от пещерата е изсечен олтар, под който са открити следи от извършвани жертвоприношения. Намерени са също и култова яма и скален трон.

И тук идва въпросът – какво божество са почитали тук древните траки?

За разлика от много от откритите досега тракийски светилища, според изследователите това най-вероятно не е било посветено на слънцето, тъй като никое от основните места в него не се огрява директно от слънчевите лъчи и липсват изсечени в скалата соларни кръгове. Смята се, че светилището Баджалията е било посветено на тракийския герой, цар и бог Залмоксис.

Според Херодот Залмоксис бил тракиец от племето гети, който бил роб на Питагор на остров Самос. След като бил освободен от прочутия математик, той използвал натрупаните знания и се върнал при народа си, като станал техен цар и върховен жрец. Легендата разказва, че Залмоксис прекарал три години от живота си в специално изкопано за него подземно жилище. През това време поданиците му го оплаквали, смятайки го за умрял. На четвъртата година обаче той излязъл и ги накарал да повярват, че е безсмъртен. Убедил ги, че след смъртта си хората отиват на друго, по-добро място, при самия Залмоксис.

По-късно траките започнали да извършват кървави жертвоприношения в чест на Залмоксис. На всеки пет години чрез жребий избирали пратеник, който бил хвърлян отвисоко върху три копия. Ако умре пронизан, смятали, че молбите и желанията им ще стигнат до Залмоксис.

Но не бързайте да си тръгвате от светилището. На около 200 м срещу него има висока скала, до която също можете да се изкачите. Върхът й е идеално заравнен и в него е издълбан жлеб, ориентиран в посока север-юг. Оттук има пряка визуална връзка със светилището и панорама към целия регион.

Всъщност Баджалията е част от тракийски култов център, съставен от пет светилища по сухото дъно на река Табан

Полезна информация: До скалното светилище Баджалията води асфалтов път след отбиване от пътя между селата Стрелково и Васил Левски. Силистра е на около 35 км. Има информационни табели на български и английски език, а до някога недостъпното за простосмъртни светилище се стига по изградени стълбища. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!