Имах възможност да посетя втория най-голям манастир в България - Бачковския заедно с колегите ми от Клуба по археология към Великотърновския университет.Това бе част от поредната ни учебна екскурзия из страната.
И така, качихме се в автобуса и потеглихме от Велико Търново към Асеновград. Въпреки че пролетта скоро бе настъпила, се оказа, че Шипченският проход е затворен, поради снегонавяване и трябва да се върнем до Боаза. След това малко премеждие, се отправихме към Хасково.
Там посетихме музея на Александровската гробница. В него видяхме копието на гробницата. Един от преобладаващите цветове в стенописите й бе червеният. Той е свещен за траките, тъй като те го свързват във вярванията си с огъня, слънцето, мъжката сила. Към музея има и сувенирен магазин, от който посетителите могат да си купят брошури, книги, магнити, картички, реплики на праисторически и антични предмети, открити при разкопки.
След тази първа наша спирка се отправихме към Асеновата крепост, известна още и като „Станимака“. Тя един от символите на града. Пътят до нея е тесен, надвиснал над пропаст и много опасен. В църквата към крепостта има запазени малко на брой стенописи, свидетелстващи за изкусните зографи през Средновековието. Отвън основаната крепостта, служила някога за отбрана на местността, е още по-внушителна. Тя напомня столичния стил на Второто Българско царство с розовите си тухли и декоративни панички по фасадата.
След вдигащото адреналина изкачване и спускане до Асенова крепост, последва посещение на Исторически музей-Асеновград. Сбирката представя историята на града и околностите му. Във витрините има монети, накити, оръжия и керамика. За завладените от историята посетители магазинът при музея предлага брошури и специализирани исторически изследвания.
Не пропуснахме да преминем през един от историческите мостове на Асеновград. По време на пътуването ни имахме възможност да видим сбирката на Палеонтологическия музей, дело на български учител, запален по събирането на костен материал, и неговите ученици.
И накрая дойде ред на Бачковския манастир. По пътя към него се насладихме на ръчно изработените съдове, които накацалите по пътя за обителта сергии, предлагаха. Някои опитаха сладко от горски ягоди. други си взеха мед. Седнахме и на скара, която също, услужливи търговци, предлагат на поляната край пътеката за манастира. Може да изглежда пошло да се продава храна край свято място, но туристите също огладняват и имат потребност да се заситят с прясно приготвена храна.
Най-накрая, след кратка почивка, стигнахме до входа на Бачковския манастир. Вляво от него е църковният магазин, в който се продават кръстове, икони, броеници и други църковни принадлежности.
След покупките на християнски символи, продължихме към основната сграда на манастира. Бързахме да влезем в лоното й и пропуснахме да забележим прекрасната манастирска градина.
Когато посетихме манастира, стенописите все още бяха силно опушени от горенето на свещите. Образите по стените бяха помътнели и едва различими. За щастие сега цялата стенопис на Бачковския манастир е реставрира, подновена с по-ярки бои.
На излизане вече имахме възможност да разгледаме двора на манастира. В него звънтеше красив фонтан и имахме възможност да отпочинем край него, слушайки приятния му звук.
Накрая дойде време за обратно отпътуване. Споменът, който остави това свято място в паметта ми, е изпълнен с цвета на иконите в манасира и светлината на запалените от хилядите поклонници свещи.
Пожелавам ви да посетите Бачковския манастир. Там можете да се пречистите от отрицателната енергия, посещавайки и Бачковския метох, и енергийната местност, която изцерявала пристъпилите в нея, по думите на вярващи.
***
Текстът е изпратен от Мая Джамбазова за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътеписи, фоторазкази и всякакво друго вдъхновение за пътешествия на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
