Обичаят да се даряват амулети в бяло и червено за здраве датира от хилядолетия и е популярен в няколко съседни страни. Във всички страни с тази традиция се посреща пролетта и се разменят пожелания за здраве, късмет и плодородие. Затова обичаят е вписан в ЮНЕСКО под името “Културни практики, свързани с март” като част от световното културно наследство.
През 2017 г. по време на заседание на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което се провежда в Република Корея, е вписана мултинационалната номинация за елемента “Мартеница” в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията е от 4 страни: България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Молдова
Първи март се нарича “Мърцишор”, което произлиза от молдовската дума Marti (марц) и означава март. Според обичая момичетата подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца. В началото на април се свалят и закачват на плодово дръвче. Всяка година в Молдова се провежда фестивал "Мърцишор", който вече се е превърнал в голям празник.
Румъния
В Румъния също наричат амулета от бели и червени конци „мърцишор“. Вързва се на китката само на жени и деца. Ако се подари мартеница на мъж, той трябва да я носи в джоба на дреха или в обувката, но да не се вижда. Румънците свързват мартеницата с Баба Докия, която преде дълга нишка на времето, докато се изкачва с овцете в планината през първите девет дни на март. Този период е свързан с началото на земеделската година и новият цикъл на природата. Всяка румънка избира един от първите девет мартенски дни и по него гадае какъв късмет ще има през годината. Ако избраният ден е слънчев, ще се радва на късмет и плодородие. Ако избраният ден е студен и дъждовен - трябва да се пази от беди и нещастия.
Северна Македония
В Северна Македония наричат мартениците “мартинки”. Вярва се, че те имат магическо значение и защитават от зли сили. Носят здраве и плодородие. Мартинки трябва да се носят само на лявата ръка и да не се виждат. Може да се закачат и под дрехата, но задължително далече от чужди очи. Мартинка може да се закачи на вратата, за да пази дома. Македанците носят мартинката, докато видят първата лястовица, когато я поставят под камък.
Обичаят да се закичваме с мартеници е популярен и в Северна Гърция. Мартенички се вързват на китката на децата, за да предпазят лицата им да не изгорят от първото пролетно слънце. Някои ги завързват на пръстите на ръката или на крака и вярват, че който ги носи, няма да се спъва. В някои райони на Гърция се закичва мартеница на розово клонче за плодородие, а в други - на стомните, за да запазят водата студена, далече от слънчевите лъчи. Мартеницата се сваля до появата на първата лястовица. Според друго вярване, конците се свалят чак на Великден, когато се закачат на голямата свещ, която южните ни съседи палят в църквата на Възкресение Христово.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
