Ако някой от вас мечтае за кътче, където времето се движи по-бавно, а въздухът ухае на бор и тишина, то Дивотинският манастир е точно такова място. Той е скрит в полите на Люлин планина, едва на половин час път от София, и въпреки близостта до града, изглежда като далечен свят – свят на спокойствие, на молитва и на природа.

Пътят до манастира започва от столицата и бавно ви извежда нагоре през квартал „Княжево“, Горна баня и Мало Бучино. Колата оставя зад гърба си шумните улици, а на тяхно място се появяват зелените хълмове на Люлин планина. Последните километри са особено красиви – асфалтът криволичи между гори и поляни, а през прозореца нахлува прохладен въздух, натежал от аромата на борове.

Щом прекрачите портите на манастира, първото нещо, което ще ви впечатли, е тишината. Няма я суетата на града, няма я дори и онази обичайна шумотевица на туристически места – тук звуците са птичите песни, ромонът на малко поточе и шепотът на вятъра в клоните. Дворът е грижливо подреден, обсипан с цветя и сенчести дръвчета, а самата църква е скромна, но с онзи особен чар, който носят старите храмове. Каменните стени, дървените врати и мирисът на тамян ви карат да се почувствате сякаш сте в друго време.

Манастирът е действащ и има свои правила – не се допуска влизане с потници, дрехи без ръкави или къси поли и панталони. На входа ще забележите кошници, в които са оставени шалове и поли – за всеки, който не е подготвен. Това не е просто формалност, а знак на уважение към светостта на мястото.

Историята на манастира също е впечатляваща. Смята се, че той е основан още през XI век, което го прави един от най-старите в Софийската епархия. През вековете е преживявал разрушения и възстановявания, но винаги е бил средище на духовност и опора за хората от околните селища. Тази дълга памет се усеща и днес – всяка стена, всяка икона носят отпечатък от миналото.

Природата наоколо приканва към разходка. Ако се спрете за малко, ще усетите как гората обгръща манастира като естествена прегръдка – сянката е прохладна, въздухът е свеж, а пътеките примамват да тръгнете още по-навътре. Това е от онези места, където човек лесно забравя часовника и просто се оставя на покоя.

Дивотинският манастир е едновременно близо и далеч – близо като разстояние, но далеч като усещане. Една кратка разходка дотам е напомняне, че понякога най-красивото и най-ценното е само на една ръка разстояние, стига да решите да тръгнете към него.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!