Излезе нов роман от Ребека Рейзин – „Пътуващата книжарница на Ария“, който връща читателите на френска земя за едно вълшебно лято.

По книжарниците вече можете да намерите „Пътуващата книжарница на Ария“от Ребека Рейзин – своеобразно продължение на предишната ѝ книга „Пътуващото кафене на Роузи“. Ребека Рейзин, дала на читателите три изкусителни романа за Париж –„Малката книжарничка край Сена“, „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула“ и „Малкият парфюмериен магазин близо до Шанз-Елизе“ – се завръща в любимата Франция, за да разкаже историята на най-добрата приятелка на Роузи, Ария.

Ария се влюбва всеки ден... в книгите. Не, сериозно – тя вече е срещнала голямата любов на живота си преди години, но трагедия ги е разделила завинаги. Ария знае, че никога повече няма да се влюби. Героите от рафтовете на пътуващата книжарница, която тя нарича свой дом, са ѝ напълно достатъчни, за да запълнят всяка емоционална празнота в душата ѝ.

Волният живот, вятърът в косите ѝ, свободата всеки ден да се събужда под различно небе и да спи под звездите – това е животът, който Ария е избрала за себе си. А сега вече пътят ѝ е споделен от най-добрата ѝ приятелка Роузи, която също живее номадския живот в своята сладкарничка на колела.

Но една непредвидена вечер в караоке бар – и няколко неразумни чаши вино – запращат Ария право в обятията на Джонатан. Той е мил, очарователен и сладък, и всичко, от което тя би имала нужда, ако се интересуваше от връзки. Но клетвата си е клетва и Ария се отправя към безметежно лято във Франция с категоричното намерение да забрави изцяло за Джонатан.

Обаче страната на любовта крои свои планове. Възможно ли е френско лято, дневник от миналото, една чаровна усмивка и много, много книги да помогнат на едно ранено сърце да зарастне... и да намери отново любовта?

„Пътуващата книжарница на Ария“ (ИК „Сиела”) – забавната, романтична история на Ребека Рейзин – връща читателите отново в компанията на любимите героини Роузи и Ария, с които се запознахме за пръв път в „Пътуващото кафене на Роузи“. Казват, че съвършената любовна история не съществува... но Франция винаги помага.

Из „Пътуващата книжарница на Ария“

Ребека Рейзин

ПРОЛОГ

Глобусът се върти пред нас и страните преминават в неясни очертания пред очите ни. Роузи трябва само да го спре с пръст, но знам, че няма да го направи. Няма да вземе толкова важно решение, оставяйки се на нещо така лекомислено като съдбата.

– Хайде, Роузи, какво чакаш? – не мога да не я предизвикам аз.

Тя отвръща наситено сините си очи.

– Знаеш ли, просто... струва ми се прекалено рисковано. Ами ако го спра на Антарктида или нещо такова?

– Антарктида със сигурност има нужда от временна книжарница толкова, колкото и всяко друго място – засмивам се аз. – А няма ли да се влюбят в ръчно направените ти блендове чай, които ще стоплят премръзналите им сърца! – добавям аз. Огромното удоволствие да живеем в кемпери е, защото имаме свободата да отидем където поискаме. Но Антарктида може да е малко прекалено далече...

Преди да успея да кажа още нещо, Роузи се втурва към дъното на вана.

– Почакай! – казва тя и ми се усмихва, обърнала глава назад, а аз разбирам, че през цялото време е имала план за следващия етап. Мога да заложа последните си пари на това, че има подробно разписание за следващото ни пътуване с нашите кемпери магазини. Истината е, че се доверявам на Роузи да ни поведе по правилния път. Тя е разумната, докато аз съм прекалено непредсказуема, за да взимам правилните решения за живота. Аз със сигурност щях да се доверя на глобуса, и то вероятно след прекалено много вино.

– Та-раа! – възкликва тя и изскача иззад розовата завеса, която отделя спалнята от дневната.

Аз поклащам глава и се разсмивам. Върху безупречната бяло-руса коса на Роузи стои пухкава синя барета. Сигурна съм, че има и същия шал, а също и разговорник, скрити някъде.

– Във Франция ли отиваме?

– Oui, oui! – Тя измъква втора барета иззад гърба си и ми я подхвърля. – Наречи ме побъркана, но имам чувството, че там ще се случат хубави неща. Това е една толкова романтична страна. Представям си как любовта разцъфтява там.

– И това е причината да избереш Франция? – извъртам очи аз. – Мислиш, че ще се влюбя в някой мрачен французин?

Тя свива рамене.

– Направих малко проучване...

– Интересно. – Когато Роузи каже, че е направила малко проучване, значи, че няма да мога да се измъкна от каквато и побъркана идея да ѝ е хрумнала без борба.

– ... и тези мрачни французи, за които говориш, обожават литературата!

Чакам по-подробно обяснение, като например, че бизнесът ни ще процъфти, но нищо такова не идва.

– Това ли е всичко? Понеже някакви французи обичат да четат, ти смяташ, че там ще е страхотно място да прекараме една година като „Живеещи във ванове“? Цялото ти решение се основава на това? – Малко е необичайно дори и за Роузи.

– Като го казваш така, звучи нелепо! – Страните ѝ пламват. – Но те не просто обичат да четат, това е в кръвта им, точно както и при теб! Французите живеят и дишат думите и се възхищават на креативността. Също така има магазини за сирена, а кой не ги обича?

Аз повдигам вежда.

– Аз харесвам магазини за сирена. И сладкарници.

– Особено сладкарници. Добре, значи ще го направим? Ще напуснем фестивалната верига и всичко, което познаваме, и ще опитаме късмета си във Франция...?

– Какво имаме да губим? – отговарям аз. – Ако не се получи, ще се върнем у дома...

Но няма начин да се влюбя, освен ако не става въпрос за френски обяд с три ястия. За това мога да отворя сърцето си.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!