В случай че сте решили да посетите Габрово, няма как да пропуснете да видите и един много интересен етнографски музей на открито, а именно – Етъра.

Той е известен като място, което представя възстановка на  българският бит, култура и занаятчийство, а освен това е и първият по рода си такъв музей в България. Открит на 7 септември 1964 г., той се намира само на 8 км от централната част на Габрово.

Историята по създаването му не е особено дълга – началото е поставено през 1963 г., като ръководител и автор на проекта е Лазар Донков. Три са методите, които спомагат за изграждането на комплекса: реставрация на обекти, заварени на въпросното място; пренасяне на оригинални съоръжения; пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания.

В периода 1967-1973 г тук е изграден ансамбълът “занаятчийска чаршия”, който е представен от 16 архитектурни образци – всички те са на реално съществуващи в миналото сгради, които се намирали на територията на Габрово. Най-интересна е къщата на търговеца Петър Сака, в действителност намираща се до Баев мост в Габрово, построена през 1850 г, а в музея възстановена през 1970 г. Тя е ярък пример за средиземноморското влияние в архитектурата на сградите от онова време – фасадата ѝ е изпъстрена с рисувани колони и много прозорци, а откритият чардак преминава в закрито помещение, наречено “кьошк”.

Сред останалите интересни къщи-копия са: къща от с. Тумбалово; къща от с. Гачевци; Табашка къща.

Интересна е и църквата “Свето Богоявление”, която е копие на храм от с. Радовци, община Дряново (от 1868 г.). Сградата съчетава едновременно балканска къща, култова сграда и училище, а изграждането и в Етъра става в периода 1998-2004 г. Днес този храм-копие е действаща църква, като интересен е иконостасът ѝ – дело на тревненски майстори от края на XIX век.

На територията на музея може да бъде видяна и експозицията Табакхана, която представлява копие на мястото, където в миналото се обработвали кожи. Конкретно, тази работилница пресъздава съществуваща такава от периода 1865-1870 г., собственост на Иван Голосманов. Тук всеки посетител може да се запознае отблизо с етапите по създаването на кожени изделия.

Друга работилница, която прави впечатление е Шарланджийската работилница, която пресъздава начинът за преработване на орехи до получаването на шарлан. В тази работилница могат да се преработват още: слънчоглед; ленено и маково семе; сусам.

Сред постоянните експозиции на Етъра е тази с народни носии от всички краища на страната, както и експозицията, представяща кабинетът, в който основателят на етнографския музей Лазар Донков  е работил от 1968 до 1976 г.

Най-голям интерес у посетителите на комплекса, обаче, буди сбирката от народна техника на вода, която е нещо уникално за страната ни. Тя представя 10 обекта и е една от най-добре организираните и богати сбирки сред европейските музеи на открито. Неслучайно водното колело се е превърнало в емблема на Етъра, а най-интересното е, че всички съоръжения са работещи. Тази експозиция предизвиква толкова голямо вълнение сред туристите, поради факта, че показва рационални технически и конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, съумял да използва водата като двигателна сила.

През 1967 г. комплексът е обявен за народен етнографски парк, а през 1971 г. – за паметник на културата. ЕМО “Етър” е част от Стоте национални туристически обекта.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!