Баган е храм-държава, съществувала през XI в. на територията на днешна Мианмар и в наши дни е една от основните атракции на страната.

Районът на могъщото древно кралство, известно като Баган се разпростира на площ от 26 км, а покрай северната и западната му страна минава река Иравади. Храмът Дамаянги Пато е впечатляващо място за посещение при пътуване в Баган. Той е най-масивната структура сред храмовете, която има подобен архитектурен план като храма Ананда.

Имайте предвид, че Баган не е туристическа дестинация, където можете да очаквате нощен живот. Това е село-археологически резерват, което ще се хареса на хората, които търсят приключенията в места с минало и останки от древни цивилизации.  

Дамаянги Пато е най-големият будистки храм в Баган и може да бъде видян от всички части на Баган. Масивната сграда е построена през XII в. и е известена с мистериозните му вътрешни коридори и история, от която могат да ви побият тръпки.

Легендата гласи, че храмът е построен от цар Нарату, за изкупление на греховете му, затова че е убил баща си, брат си и съпругата му, която била обвинена в това, че практикува хиндуистки ритуали, за да узурпира трона. Интересен факт е, че той също е бил убит преди завършването на сградата. Заради злокобната история на храма, местното население го нарича „Храмът на призраците“.

Дамаянги Пато е най-добре запазеният от храмовете на Баган и строежът му е впечатляващ. Историята разказва, че Нарату е заповядал на зидарите да направят стените толкова здрави, че дори игла да не може да премине между две тухлите. Много от строителите са изгубили буквално, докато го строяли.

Всяка главна врата е със статуи на Буда в различни стилове, форми и цветове. На ръба на коридора има по-малки изображения на много ниши и пиедестали. Храмът не е бил напълно завършен и строежът вероятно е бил спрян веднага след смъртта на краля. Строителните отпадъци обхващат по-голямата част от интериора на Дамаянги Пато, включително 3 от 4-те светилища във вътрешната част.

След като Нарату е убит през 1170 г. вътрешността на храма е напълнена с тухлени останки като „отплата“. Подът на храма е с ширина от около 78 м широк, но центърът е само на 25 м и е свързан помежду си чрез голяма коридорна система с арки и система от фалшиви врати, така че това със сигурност може да бъде наречено едно от най-мистеориозните места в Мианмапр.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!